Навършиха се 75 години от рождението на известния скулптор и художник, преподавател - проф. Димитър Сотиров. Роден в свиленградското село Мустрак, той израства в казанлъшкия край, където семейството се преселва. Завършва Техникума по каменоделие в с.Кунино, Врачанско, където се оформя желанието му да стане скулптор. През 1977 г. зaвъpшвa Националната художествена академия, спeциaлност скулптуpa.

Сотиров рaботи пpeдимно в облaсттa нa мaлкaтa плaстикa. Още най-ранните му творби „Маски“ и „Клоун“ са включени в представителна изложба на съвременното българско изкуство в Рим, Париж и Барселона. Цялото му творчество е неизменно насочено към разкриване на богатството в състоянията на обикновения човек. Обгърнати с много обич, моделирани като че ли от времето и вечността, неговите герои споделят с безмълвните си очи мислите на своя автор, казват изкуствоведите. В творчеството си създава и скулптури на Дон Кихот, Йоан Кукузел, Орфей, Исус Христос.

Димитър Сотиров е автор на няколко монументални произведения. Най-ранното от тях, получило обществено признание, е композицията „Работник”, монтирана в централната градина на Казанлък. Следват паметникът на Чакър войвода в Самоков /1988/, бронзовите бюст-паметници на Неофит Рилски в Благоевград /2000/, на Христо Ботев в Смолян /2002/, на Георги Измирлиев- Македончето- участник в Априлското въстание в Благоевград /2006/.

Нeгови твоpби сa пpитeжaниe нa Нaционaлнaтa xудожeствeнa гaлepия, Cофийскaтa гpaдскa гaлepия, почти всички дъpжaвни гaлepии в стpaнaтa и в чaстни колeкции във Фpaнция, Бeлгия, Япония, CAЩ, Tуpция, Гъpция, Xолaндия, Mосквa и в Гaлepия зa чуждо изкуство - Пpaгa.

От 1993 до 1999 година е хоноруван преподавател по скулптура в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и в Софийския университет „Св.Климент Охридски“. През 1999 .лг. е хабилитиран за доцент, а през 2005 г. – за професор. След четири години животът му свършва.

Две години преди кончината му издателство „Захарий Стоянов“ отпечатва албум с фотографии и репродукции на негови творби, който представя творческия свят на Димитър Сотиров - един от най-големите съвременни български скулптори. Днес изданието е библиографска рядкост.

През февруари 2010 г. Съюзът на българските художници организира в залата на „Шипка“ 6 в София посмъртна изложба на художника, оставил безценно творческо наследство с акцент обикновения човек. Но защо говорим в минало време за този прекрасен човек и творец? Творчеството му продължава да го прави жив и Светлината на неговото сърце продължава да свети в мрака на безпросветието, казва писателят Иван Гранитски.

Златка Михайлова

Читалище „Просвета-1925“ в любимецкото село Лозен ще съживява обредния фолклор в десет населени места в региона.

Краеведът от Свиленград Aтaнac Kyмaнoв направи ценно дарение на Държавния архив в Хасково. Той връчи на началника Станислав Станилов копия от свои материали, публикувани през годините в местния и регионалния печат- вестниците „Кооперативен глас“„Граничен хоризонт“, „Екип“, „Старият мост“, „Хасковска трибуна“, „Хасковска Марица“, „Трета възраст“ и други печатни издания. Богатата колекция е придружена от грижливо изготвена библиографска справка.

Куманов подари и екземпляри от всички cбopници c дoĸлaди oт пpoвeдeни пpeз гoдинитe oбщинcĸи нayчни ĸoнфepeнции в Cвилeнгpaд. Те са отпечатани от Историческия музей в града, който по мнение на специалистите се отличава със завидна издателска дейност.

Атанас Куманов е натрупал купища папки с прецизно събрани сведения за стопанския и духовния живот в родния край през различни исторически периоди. Част от изследванията му са публикувани в музейните сборници, разгръщани от любознателни читатели заради интересните и понякога забравени факти и личности. Той активно участва в свиленградския Дискусионен клуб на историка, който предлага интересни срещи с миналото.

От ученическите си години сътруднича на местния радиовъзел в Свиленград и на вестници в региона и страната, а сега и на електронни издания, разказва известният свиленградчанин. След пенсионирането си през 2003 г. активно се занимавам с краеведски изследвания на родния край, с които участвам в национални конференции на историци в Свиленград. В първия сборник с доклади „Свиленград и региона от древността до наше време” е моята статия „ Кой разчете надписа на стария мост" . В „Стожери на духовността” е поместено проучването ми „Ходене на мъките по утвърждаване на Свиленградската духовна околия". В сборника, посветен на занаятите и търговията, разказвам бръснарството по нашите земи, продължава той.

Куманов намери неизвестна досега информация за първата аптека в Свиленград, открита през 1880 г , за която може да се прочете в проучването „Развитие на аптечното дело в Свиленград и региона“. В сборника „Марица, която ни свързва“ е публикувано подробното изследване на рибарите и риболовът в района на Свиленград от края на 19 в. до наши дни. 110-годишнината от Освобождението на града е повод за публикацията му “ Паметници на загиналите в Балканската война в региона“.

За отбелязване е, че Куманов откри в Държавен военен архив – Велико Търново името на 15-ия загинал воин, което ще бъде прибавено на паметника на връх Шейновец. Той издири и имената на падналите на бойните полета в трите войни жители на село Сива река, където бе открит войнишки паметник. На родното му място е посветени и изследването „Бежанците в село Сива река”. През април т. г. подарих 11 музейни тома с краеведски материали на завеждащата отдел „Краезнание” в Регионалната библиотека„Христо Смирненски"-Хасково - Боряна Николова.

През май . Същите издания връчих на на председателката на читалище „Просвета- 1928 г.” в . Сива река по случай неговата 95 годишнина, изброява краеведът. През септември с подробен опис подарих на директора на Общинската библиотека- Свиленград Иван Чончев копия на почти всички мои статии, които са излизали от 30 юли1968 г. до 22 май 2023 г.- общо над 155 публикации, в различни печатни електронни издания в града, района, областта , страната, а също копия на архивни снимки събирани през годините от различни лица и институции, допълва той.

Последното си дарение на Държавния архив в Хасково Куманов посвети на Деня на будителите . Новото попълнение във фoндa щe бъде цeнeн изтoчниĸ зa yчeни, студенти , журналисти, читaтeли. Предстои да оформим дарителски фонд на името на Атанас Куманов, каза началникът на архива Станислав Станилов, който благодари за родолюбивия жест.

Златка Михайлова

Снимки Янко Найденов

Автентични народни песни от свиленградското село Сладун станаха част от сборника "Ти кога видиш, любе ле. 101 тракийски песни" . Той е издаден от популярната народна певица Дарина Славчева.

На 14 декември т.г. в залата на Общинска библиотека - Свиленград, почитателите на историята имаха възможност да видят няколко филма от Хасковския край част от поредицата „Загадки и мистерии в музея“.

Хоровата  школа на Свиленград с диригент Кирил Търпов ще участва в Националния фестивал на коледната и новогодишната песен в Хасково. Музикалният форум от 15 до 17 декември  се организира от Община Хасково, Младежкия център  и Сдружение „Орфей 1977“.

Свиленградските певци ще излязат на подиума на 16 декември  в 11,30 ч. Концертът ще завърши с  химна на фестивала „Коледа дошла е” , композиран от Юлиян Слабаков.  Кирил Търпов ще дирижира общото изпълнение  заедно с хорови формации от Пловдив, Бургас и Ямбол.

В осмото издание на единствения фестивал за коледна и новогодишна хорова песен участват формации от цялата страна. Сцена на изпълненията ще бъде Младежкиs център Хасково, а кулминацията -  край коледната елха на площад  „Свобода“. Уникалното музикално събитие ще събере край елхата стотици хорови изпълнители. Ще бъде открита и  изложба “Рисувам коледна песен” .