13
Чет, Фев
17 Нови статии

„Свиленград е малък, но има доста лозари и винари. На територията на общината са засадени над 14 000 дка лозя, повечето от които с винени сортове и по-малко десертни. Младите лозови насаждения се разрастват и променят пейзажа на района“.

Това пише в книгата „Винени турове в България“, отпечатана на български и английски от столично издателство. Тази книга не е просто пътеводител, а карта към културата на виното в България – култура, която ще обогати и вдъхнови вашето пътешествие, казват съставителите.

Изданието посочва, че край свиленградското село Мезек се намира един от най-модерните винарски комплекси на Балканския полуостров, разположен в някогашната гранична зона между България и Турция.

Лозята около Харманли, Любимец, Тополовград от векове се славят с разкошните си червени вина, продължава разказът , приканващ любителите на виното към пътешествия на юг. Специалисти сравняват тази част от Сакара с калифорнийската долина Напа, световно прочута с вината си.

Книгата, която се разпространява безплатно, води любознателните по пътища от старите изби до съвременните бутикови винарни, където се преплитат традиция и модерност, неизчерпаем извор на вкусове.

СМ

Областната дирекция по безопасност на храните в Хасково организира на 30 януари информационна среща с животновъди от района на Свиленград. Тя ще се проведе в сградата на общинската администрация. Срещите по инициатива на БАБХ се организират в сътрудничество с кметовете на населените места .

Целта е да се информират местните животновъди и представители на браншовите организации в сектора за актуалната епизоотична обстановка в страната, мерките за биосигурност, които трябва да бъдат спазвани, актуалните заболявания по животните в България и съседните държави, симптомите и начините за превенция.

Участниците в срещата ще могат да зададат въпроси директно към експертите на БАБХ. Агенцията отправя покана към всички животновъди да се включат в срещите, за да получат актуална информация и съдействие относно добрите практики за безопасност и здраве на животните.

СМ

Снимка:БАБХ

Като част от дейностите на проект "Живот за белошипата ветрушка" LIFE19 NAT/BG/001017, изпълняван от Зелени Балкани с финансовата подкрепа на ЕС, 6 животновъди и земеделски производители от България посетиха международното изложение EuroTier 2024 в Хановер.

Посещението, организирано съвместно с нашите дългогодишни приятели и партньори от Биоселена, цели обмяна на опит и знания, както и запознаване с най-новите технологии в областта на фермерството, в това число земеделието и екстензивното животновъдство! Интерес за фермерите участници в посещението бяха предлаганите тенденции в алтернативни системи за отглеждане, опазване на климата и околната среда, цифровизация на управлението и обработката на данни, усъвършенстване и маркетинг, продажби и други.

Подборът на региони, от където са участниците в пътуването не е случаен! Защитена зона Сакар и Защитена зона Средна гора са територии, в които екипът на Зелени Балкани от години работи за възстановяването и/или поддържането на популацията на белошипата ветрушка у нас.

Фермерите са важни партньори на екипа ни, тъй като тяхната дейност е пряко свързана с храненето, размножаването и цялостното оцеляване на белошипите ветрушки. Ето защо участниците в посещението също не бяха случайно подбрани. Това са наши дългогодишни партньори, голяма част от които, практикуващи екстензивно земеделие и животновъдство.

EuroTier е един от най-големите международни изложения, както и един от водещите платформи за иновации в областта на фермерството. Там се представят продукти както за животновъдството и  земеделието, така, също и за аквакултурите. Тази година на събитието присъстваха  2 219 изложители от 51 страни от цял свят!

От 24 октомври до 4 ноември 2024 г.  земеделските стопани, включени в Регистъра на МЗХ за издадените протоколи за установяване на щети, причинени от пожар през 2024 г., могат да кандидатстват по помощта de minimis за компенсиране на щетите.

Те могат да подават заявления за подпомагане в Областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) лично или чрез упълномощено лице.

Унищожените площи и животни на стопаните трябва да попадат или да са отглеждани в областите или общините за които е било обявено извънредно-бедствено положение, съгласно Заповеди на областен управител или кмет на населеното място.

Земеделски стопани с изгорели постоянно затревени площи се подпомагат при условия, че към датата на събитието притежават:

- животновъден обект, с идентифицирани животни и/или отразен брой пчелни семейства в него, въведени в системата на БАБХ за идентификация и регистрация на животните.

- животновъден обект пчелин с отразен брой на пчелните семейства към датата на събитието.

Утвърденият от УС на ДФЗ финансов ресурс по помощта е в размер на 1 922 000 лв. 

Срокът за изплащане на средствата е 25 ноември 2024 г.  

Утвърдените единични ставки по помощта са както следва:

• трайни насаждения (овощни, лозя) - 8 763 лв./ха;

• други трайни насаждения (маслодайна роза, лавандула, шипка, салвия)  – 1 231 лв./ха;

• черупкови плодове (бадеми, орехи, лешници) – 2 864 лв./ха;

• полски култури (пшеница, тритикале, царевица, ечемик, слънчоглед) – 1 900 лв./ха;

• пасища и мери - 214 лв./ха;

• ливади – 256 лв./ха;

• пчелни семейства - 191 лв/бр.;

• пчелни кошери – 174 лв./бр.;

• овце майки – 324 лв./бр

Максималният размер на помощта de minimis за един земеделски стопанин или едно и също предприятие не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.)  за период от три последователни бюджетни години (2022 г.-2024 г.)

Указанията по помощта са публикувани на официалния сайт на ДФ "Земеделие".

Стартира прием на заявления за подпомагане на  млади фермери по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони с бюджет в размер на над 176 млн. лв. 

Всички документи по кандидатстването по процедурата ще се изготвят безвъзмездно от Национална служба съвети в земеделието (НССЗ). Целта на интервенцията е младите стопани да бъдат подкрепени при създаването на устойчиви и конкурентни стопанства.  Подкрепата ще увеличи техния брой и ще допринесе за запазване на съществуващите работни места.

Младите фермери ще могат да кандидатстват за подпомагане в размер на 78 хил. лева.       

Допустими кандидати по процедурата ще бъдат млади хора с вече съществуващи стопанства. Те трябва да са регистрирани като земеделски стопани по Закона за подпомагане на земеделските производители най-късно 24 месеца преди подаването на заявлението за подпомагане, както и да бъдат на възраст от 18 до 40 години към датата на подаването му.  Кандидатите могат да бъдат както физически лица, еднолични търговци, така и собственици на еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/.

С изпълнението на бизнес плана си те трябва да осигурят въвеждане в експлоатация в стопанството на инвестиция в дълготрайни материални активи - машини - съоръжения, оборудване, извършване на строително монтажни работи или закупуване земеделска земя, който да са свързани с дейността им.

Приемът ще бъде отворен до 27 януари 2025 г. като подаването на заявления по интервенцията ще бъде изцяло по електронен път чрез Системата за електронни услуги (СЕУ).

С цел улеснение на кандидатите е изготвено и Ръководство за подаване на заявления за подпомагане по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., което е налично в СЕУ.

Кандидатите могат да искат разяснения във връзка с Условията за кандидатстване до 3 седмици след началната дата на приема. Исканията могат да се изпращат на електронната поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или чрез Системата за електронни услуги, като ясно се посочва наименованието на приема.

Информационна среща във връзка с биоземеделието ще се проведе в Свиленград на 31 октомври. Повече подробности може да видите от снимките:

До края на октомври Министерство на земеделието и храните и държавните горски предприятия ще изготвят План за възстановяване на опожарените горски територии. Това съобщиха от МЗХ след среща на д-р инж. Мирослав Маринов, заместник-министър , с директорите на шестте държавни предприятия и на Регионалните дирекции по горите в страната.