Клара Методиева: Общуването е най-важното нещо в живота на човека

- Как се чувствате в годините след пенсионирането си? На тази възраст човек продължава ли да има приоритети?

- Разбира се, че на първо място продължава да е семейството, децата, внуците. Заради това обаче не съм престанала да се интересувам от обществения живот, който продължава да ме вълнува. Публикувам снимки и текстове във в. „Старият мост“. Хората се радват, когато споделя снимки с тях в информационните сайтове на Свиленград. Общуването е най-важното нещо в живота на човек и остава такова до края на живота му. То се изгражда чрез семейството, образованието, сферата, в която работи, да не пропусна телевизията и улицата. Но за мен, мога да кажа,че най-доброто училище в общуването бе журналистиката, по която ме запали Николай Колев, главният редактор на „Старият мост“. Казвам го искрено и от свое име. Четиригодишният ми стаж в редакцията на вестника бе трамплин и мотивация за журналистически изяви и до днес.

- През целия си съзнателен живот публикувате журналистически материали, но имате немалък стаж като учител и логопед. Какво ви дадоха тези професии?

- Имах възможност да уча ученици от първи до дванадесети клас. Уверих се, че ако не влезеш в ролята на дете в съответната възраст, трудно ще се справиш с професионалните си цели. И винаги успявах, разбира се с подкрепата на ръководствата на училищата, в които работех. Така за последните 25 години, прилагайки логопедичните практики в кабинета на ОУ “Иван Вазов“, успях да помогна на много деца не само в обучението, но и в общуването им. Най-голямото признание и принос в логопедичната ми работа бе първото място на престижната през 2009 г. национална конференция „Училището – желана територия на ученика.“ Докладът ми бе публикуван в международен сборник за иновации в обучението. По този повод Стефка Колева, журналистка от „Старият мост“, публикува интервю със заглавие „Политиците идват и си отиват, но учителите остават на поста си“, в което споделям мнение за образователната система и в частност за общуването при децата. Публикувала съм статии в различни вестници, свързани с разнообразни социални теми. Между тях и логопедични, като „Съвети на майките,за правилен говор на децата“, „Не пропускайте да обяснявате на децата“. След публикуваното във вестник „Хасковска Марица“ интервю на Златка Михайлова „Родителите трябва да се грижат не само за храната , но и за правилния говор на децата си“, получих много обаждания от родители.

- Във връзка с оформянето на говора, смятате, че е много важна и ролята на родителя ?

- Детето опознава света чрез знанията в училище, но по-късно. По-рано това става чрез семейството. До 7- годишна възраст то оформя своите представи за обкръжаващия го свят най-вече чрез родителите си. А възприятията се възприемат и отбелязват с думи, които е необходимо да се разясняват, поясняват. Важни са и емоциите, с които се изразява отношението към даден предмет или действие. В тази възраст децата са най- любопитни и това ние, възрастните, не трябва да го пренебрегваме. Предизвикателство за момента са ми моите внучки Клара и Велизара, на които предстои да бъдат първолаци. Помагам им, подсещам ги, провокирам ги. Но разбрах това, че въпреки мъдростта на годините, не е нужно човек на всяка цена да налага съветите си.

- Направихте и редица филми, което създаде интерес в образователната система?

- Това е, ако мога да кажа любимото ми хоби. Имам около десетина филма с участието на ученици с образователна цел, в които пресъздавам българските обичаи и традиции като „ Коледа идва при нас“, „Великден“, „ Въведение в храма на вярата“. Други са с чисто обучителен характер : „Математиката - час за празник“, „Математиката - лесна и е много интересна“ „ Играем и учим английски език“ . „Хелоуин за добри деца“ и др., но най –любим ще остане един от първите ми филми „Бяла Коледа – детска магия“, който изрази радостта на децата от празника. Сайтът „Учители новатори“ ми връчи награда за филма „ Новинарска емисия за Нова година в училище“. В много от филмите ми съдействаха родителите и колегите, за което съм им искрено благодарна. И до ден днешен срещам усмивките по лицата на участниците - „актьори“, станали вече възрастни хора.

- Вие пишете и стихове ?

- Това не е моята сила, въпреки че се впечатлявам от детайлите и ги изживявам емоционално. Написала съм стихотворения, свързани с преживени чувства, с призванието на учителя и др. Имам и посветени на природата есета, някои от които публикувани във в. „Българска армия“. Но най-скъпи за мен са стихотворенията, посветени на поета Ивайло Балабанов, с когото съм работила в редакцията. Най-много обичам посветеното на него стихотворение „Поетът, който говори със сърцето си“. То бе публикувано във в. „Старият мост“ по повод обявяването на поета за почетен гражданин на Свиленград. Фигурира и в Био-библиографския указател за Ивайло Балабанов, издаден от Регионалната библиотека „Христо Смирненски “ в Хасково, с което се гордея. Участвала съм и в Националния конкурс „Жената – майка и любима“ , като съм получавала специални и поощрителни награди.

- Вълнуват Ви и тържествата на пенсионерите, наситени с разнообразни изпълнения, които бяха отразявани на страниците на вестника.

- По обясними причини през последните години пиша и за тържествата в клубовете на пенсионерите, на които има песни, хумор, танци. На тази възраст повечето хора стават по- непринудени, искрени, припомнят си творческите заложби от младостта. Пеят от сърце и душа, без задръжки. За съжаление, пандемичната обстановка ограничи максимално социалния живот. Дано да е за добро. Но пък този начин на живот ни даде възможност да се обърнем към себе си, да преосмислим общуването си с различните хора и връзки. Открива ни възможността през предстоящите светли празници да посветим времето на семейството си и дома, да се отдадем на желанията, изпълнени с радост, да стоплим сърцата на близките си.

Интервюто взе: Теодора Стойкова