Тази седмица в рубриката #ЛюбопитноОтОбластта, инициирана от Областния управител на област Хасково, ще ви разкажем за един от най-големите съвременни поети на България - Ивайло Балабанов.
„Където има поет - там няма провинция." Няма как да не се съгласим с тези думи са на литературния критик Никола Инджов, имайки предвид светлата личност и поетическата дарба на изключителния български поет Ивайло Балабанов.
Той е роден през 1945 г. в село Хухла, община Ивайловград. Като младеж завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на „Кремиковци“ и язовир „Ивайловград“. Първите си стъпки на литературната сцена прави в кърджалийския вестник „Нов живот“. След това живее в Хасково, а в момента -- в Свиленград.
През 1976 г. Ивайло Балабанов участва с цикъл стихове в съавторския сборник „Когато ставахме мъже“. А през далечната 1979 г. дебютира и с първата си самостоятелна стихосбирка „Да се загледаш във звезда“, за която през следващата година получава награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет“. След дебюта следват стихосбирките: „Окова за щурец“ /1984/; „Парола „Любов“/1988/; „Религия“ /1990/; „Тракийски реквием“ /1997/; „Избрано“ /1998/; „Песни за старо вино“ /2003/ и „Небесен гурбетчия“ /2010/. Великолепният талант на Ивайло Балабанов не остава незабелязан и оценен. През живота си той получава редица престижни награди като национална награда „Изворът на Белоногата“ /2001/, „Книга на годината – 2004“, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев“ /2005/, награда за патриотична поезия на името на Джагаров /2006/. Лауреат на Националната награда „Пеньо Пенев“ за 2008 г., на фестивала „Славянска прегръдка“ - носител на Голямата награда „Летящо перо“ 2010 г., носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2016 г.
Въпреки получените престижни награди и почести, поетът не се отдалечава от своята пословична скромност и морални устои, присъщи на мъдрия творец, абстрахирал се от светската суета и празнодумство. На тях той откликва по следния начин:
БЯЛА РИЗА
С едничка бяла риза, с две ангелски крила,
невидими за другите, живееше Поета.
И точнo тази риза със свойта белота
до днес го отличаваше във общата несрета.
Тя беше герб и символ, духовно облекло.
Не просто бяла риза, а жреческа одежда
и знак, че в този свят, прогнил от старо зло,
все още има песен, и вяра, и надежда...
Откраднаха му ризата във снощната мъгла.
Жена му цяла нощ стоя над шевната машина,
отряза първо с ножицата двете му крила
и нова риза му уши - от ангелска коприна.
Безкрил, но пак със бяла риза, с вдигната глава,
Поетът, тоест аз, стоях над снощните си думи
и ви изплаках, мили мои, всичко затова,
защото знам, че всички сте с преправени костюми.
Тази година тракийският поет навърши своя 75-годишен юбилей. Ивайло Балабанов е почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Тази година беше удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. Пожелаваме му крепко здраве, благоденствие и още много вдъхновение! Благодарим Ви, поете!
