Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Така литературната критика пише за последната стихосбирка на Огняна Свилина /1942-2015/, която свиленградчани знаят като Каратепелиева. Родена в Свиленград, Огняна завършва с отличие гимназия „Д-р Петър Берон“ , а след това- медицина в Пловдив. Публикува стихове в списание „Родна реч“, вестник “Студентска трибуна“, сборника“ Утро над Тракия“ . Започва работа в психиатричния диспансер в Хасково. В 1971 година, преди да се премести в Пловдив, издателство „Народна младеж“ отпечатва първата й стихосбирка „Дишат мигове“. Д-р Каратепелиева се подписва с името на родния си град- Огняна Свиленова.
Ето какво казва в предговора поетесата Надя Кехлибарева за тъничката книжка, събрала 21 откровения: „ Винаги е радостно, когато тръгне към хората нова хубост... Огняна Свиленова успява да създава атмосфера. В стиховете и преливат багри, ухания, гласове...“ . Именно заради цветовете, мелодията, дълбочината и чувствеността литературните наблюдатели посочват авторката като един от първите представители на така наречената „тиха лирика“ в България.
През 80-те години Огняна пребивава известно време в Куба, където се запознава отблизо с латиноамериканската литература. По-късно публикува в български периодични издания стихове на поети от Латинска Америка, преведени от испански.
Втората й стихосбирка излиза през 1990 г. под променения псевдоним Свилина, който запазва до края на творческия си път. Заглавието е „Голямата обител“, а издателството - „Хр. Г. Данов“. По време на фестивала „ Пловдив чете“ през 2014 г. е премиерата на третата и книга „ Богохраними“, събрала избрани творби.
През пролетта на 2016 излиза посмъртно стихосбирката "Послепис", изцяло подготвена от Огняна Свилина приживе. В нея са събрани публикувани стихотворения от различни периоди и в различни нюанси, все завладяващи и ярки в представянето на света около нас.“ Психиатър, който работи до 70-годишна възраст, и поет- тя беше в равна мяра и двете – защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяваше страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове“, казва за последната книга поетесата София Несторова.
На лириката на Огняна Свилина е посветена електронната книга със заглавие“ Жена сред Всемира “. Автор е проф. Димитър Кенанов, професор във Великотърновския университет, родом от хасковския край.“ Книгата не е канонично филологическо изследване, тя е пълна с нейни стихотворения“, казва професорът. И допълва: „Лекарка по професия, смирено служейки на поетическото си призвание, за мене се оказа незаслужено забравено, достойно и голямо име в нашата съвременна поезия.“
Стихове на Огняна, преведени нa иcпaнckи и pyckи eзиk, са пyблиkyвaни и в чyжди пepиoдични издания.
Твopчecтвoто на Огняна Свилина имa cъщaтa лeчeбнa cпocoбнocт, тaka kakтo и пpoфecиятa й. И двeтe нaпpaвлeния в нeйния живoт oбщyвaт c чoвeшkaтa дyшa. Дyxoвнитe и пocлaния в cтиxoвeтe пpeдcтaвят цeлия oбpaз нa чoвeчнocттa, иcтинaтa, мaгиятa и любoвтa. Тя щe бъдe зaпoмнeнa в литepaтypaтa cъc cвoeтo пoeтичнo пpизвaниe, тoлkoвa oтдaдeнa kakтo и нa лekapckaтa cи пpoфecия, единодушни са литературните критици
Златка Михайлова
Краят на лятото
Огняна Свилина
Луната има ореол.
Харман му казват в моя край,
Че предвещава дъжд.
Прибираме тютюневите рамки,
Прането от тела,
Старите обуща и ошава.
Вятър ли изви
Или земята шушне на тревите?
Капки.
Първи капки тупат.
Търкалят се в праха като сачми.
Кахърни облаци на север бързат.
Щурчето се прибра в стената.
И свърши лятото.
