Популярният мим от Свиленград Герасим Дишлиев – Геро е първият и единствен засега българин в най-известния цирк в света „Цирк дьо солей“. Наскоро компанията подаде заявление за влизане в процедура по несъстоятелност заради кризата с COVID-19. Трупата е натрупала дълг от 1 млрд. долара. В интервю за читателите на „Старият мост“ Геро сподели, че той и голяма част от колегите му са в Орландо, САЩ. По думите му, обявяването на цирка в несъстоятелност е крачка, която цели да го запази. Ето какво още каза мимът:
- Геро, ти си единственият засега българин, който се вля в редиците на „Цирк дьо солей“. Наскоро обаче компанията обяви фалит заради кризата с коронавируса. Би ли разкрил малко повече подробности около това?
- За разкриване не може да става и дума… Всичко, което аз знам, е от различни статии, които чета в Интернет. Единственото, което в повечето случаи е грешно, това е интерпретирането на думата „фалит“. Когато чуят думата фалит, хората си мислят, че това е краят. В случая „Цирк дьо Солей“ е във фалит, който ще му позволи той да продължи да съществува… За мен това са тънкости във финансовото изкуство и не мога да обясня по-подробно. Но това, което е ясно, е, че „Цирк дьо Солей“ ще смени просто собственика си… Оттам нататък кой ще е новият или по-точно новите собственици това ще се разбере в края на август най-рано. Аз лично се надявам един от тях да бъде основателят на цирка – Ги Лалиберте. Той е бил собственик на цирка допреди няколко години, когато продава своите акции на сегашните му съдържатели. Това е, което знам и на което се надявам.
- А ти къде се намираш в момента – във Франция или Америка?
- Аз съм в Орландо, щата Флорида. Конкретно това, което се случва със цирка, е че той временно закри голяма част от шоутата. Ще бъде за дълго време, но все пак ще е временно. Но няколко шоута в Лас Вегас, едно шоу в Мексико и нашето в Орландо продължават да съществуват. Както всички, ние все още сме в очакване да премине пандемията и театралните зали да се отворят отново. Но всичките артисти от незакритите шоута, както и техническият персонал, сме в стенд бай режим и очакваме включване. Надяваме се това да е скоро.
- Успя ли поне веднъж да изиграеш ролята си в цирка, или остана само с репетициите?
- Ние изиграхме само генералната репетиция и тогава затвориха театрите и въобще живота в Орландо. Но аз съм убеден, че всичко ще се оправи… Няма да е утре, но ще се оправи.
- Как се справяш в тази тежка финансова ситуация? Изгубил ли си положителния си дух, или все още си с розовите очила?
- За розови очила не знам… Реалистично гледам на света и знам, че не е лесно и че така ще бъде известно време. Но иначе си оставам положително настроен. Човечеството е минало през толкова много кризи, за да стане това, което е в момента. Все си мисля, че, ако успеем да запазим човещината у себе си, ще продължим да вървим напред. Не става дума да се реем в облаците, но не трябва и да сведем поглед надолу и да си кажем, че всичко е свършило, всичко е загубено. Трябва да гледаме хората в очите и да правим добро… Така си мисля. Понякога това може да се изрази в просто подаване на ръка някому, друг път тази ръка може да се вдигне в знак на протест или същата тази ръка да постави правилната бюлетина в урната за гласуване. Добрината и добрата мисъл може да се изрази по много начини. Тогава само реалността, която ни заобикаля, няма да ни повлияе негативно, а напротив - ние ще я позитивираме… В това вярвам и затова нямам нужда от каквито и да са очила!
- Познаваме те като изключително дейна и креативна личност. Въпреки пандемията, работиш ли по някакви нови проекти в момента? Тази ситуация дали ще внесе нов вид вдъхновение у теб?
- Разбира се, че продължавам да работя над себе си и над това, което обичам – да вълнувам публиката чрез сценичната игра. Преди месец изкарах един стаж по Интернет, където разисквахме и търсихме решения именно как можем да работим по време на пандемия. Снощи (б. ред.: 13 юли) за първи път участвах в едно онлайн шоу, което може да се намери в YouTube. Разбира се, по договор с цирка нямам право да играя друго нещо освен нашия спектакъл, но сега е извънредно положение… И нека си позволим извънредни постъпки, след като е в интерес на хората. Защото все още вярвам, че на хората е нужен театъра, нужна е живата музика, нужно е обучението в култура на младите, на подрастващите и на децата. Вчера прочетох за нашето любимо читалище „Просвета“. Искрено се радвам за дейността, която всички, свързани със „светлината“ на културата и на духовността, развиват в Свиленград. Това просветлява душите на всички. Нали?
- Сега, след като си без работа, обмисляш ли да се върнеш за известно време в Свиленград и кога?
- Аз не съм без работа и се надявам това да е за дълго. Но това не значи, че съм забравил откъде идвам. И не значи, че няма да потопя нозе под моста над Марица и да измия лицето си на двора си в Свиленград… Просто сега не мога да кажа кога ще е това… Но, както казах вече, климатът на Флорида е досущ като този в Свиленград. И тук има дини като на пазара в Баяндър, а и комарите са така настоятелни, както нашите в „Гебран“… Така че не се чувствам далеч от Марицата!
Интервюто взе: Лиляна ЯНКОВА
