Авторката хваща четката няколко години преди да се пенсионира
Изложба живопис под наслов „В бащината къща“ подреди на 26 август т. г. художничката Мария Петранова. Стените на родния й дом в Любимец грейнаха от 36-те платна, сътворени от 2001 година насам. Близки, приятели, познати се стекоха на културното събитие в малкото градче и останаха възхитени от таланта и душевността на авторката.
Идеята да покаже на своите съграждани творбите си се заражда съвсем спонтанно. Преди това Петранова има самостоятелна изложба във Френския културен институт в София, участие в пленер в сръбския град Зайчар, в биенале за наивно и маргинално изкуство в Ягодина, самостоятелна изложба в Испания. На Мария и сестра й Маргарита са им трябвали само няколко дни, за да организират проявата в Любимец, която се превърна в трогателен празник. Изложбата художничката посвети на 100-годишнината от рождението и 10-годишнината от смъртта на своя баща. „А днес с вас празнувам 10 години, откакто започнах да рисувам и моя юбилей посвещавам на 100-годишнината на баща си“, каза при откриването тя.
„Аз съм самороден талант, от раз на 54 години започнах да рисувам и съм живото доказателство, че за нищо в живота не е късно – сподели Мария. - Тогава се преоткрих и рисуването стана не само моя същност, но и съдба. Картините, които виждате, са абсолютно автентични, единствени и неповторими. Енергията, която черпя, за да рисувам, ми е от преките контакти с природата. Природата е единственият мой учител с невероятните си багри, форми и животински свят. Всяка една картина е миг от моя живот, във всеки един детайл съм вплела любовта на душата си, защото всяко едно нещо запечатвам в паметта си и отново го съпреживявам.“
Действително от картините на Мария Петранова струи много светлина, нежност, ведрина, оптимизъм. Всяка от тях е запечатала късче природа, но и дълбоко вътрешно преживяване на авторката, която с чистите очи на необременения от теоретични постулати художник се вглежда и в най-дребния детайл, за да го пресъздаде с много любов и търпение. „Даже когато ти е най-тъжно, трябва да намериш начин да седнеш и да започнеш да рисуваш – сподели тя. Зад всяка една картина стои огромен труд и невероятно себеотдаване, едно платно ми отнема поне един месец. Един лист не съм похабила, всичко, което съм захванала, съм превърнала в картина, която безкрайно много си обичам.“
Двете сестри-близначки напускат Любимец и отиват в София, след като завършват средното си образование. Мария е завършила ВИФ, има 25 години стаж като учителка във Френската гимназия, работила е и в БСФС. Създала в столицата семейство, има две дъщери. Никога с Маргарита обаче не са се откъсвали от родния дом. „Винаги сме си отивали и сме се връщали в тази къща“, казва тя.
Преди 10 години започнала да рисува. „Майка ни, която е от Свиленград, ни е научила да работим – плетяхме, готвехме, шиехме на децата. Непрекъснато обаче ми идваше мисълта, че трябва да започна и да рисувам – разказа тя. - Взех водните боички на децата и започнах. После „открих“ температа, маслото.“ Макар че работела като учителка и се грижела за семейството, намирала време да застане пред платното, а нощем в съзнанието й като на лента се изнизвало какво иска да изобрази.
Всъщност, сестра й също рисува, но все още не е събрала кураж да покаже творбите си. На Маргарита всичко й идва отръки – създала е истински цветен рай в двора, прави вино, ракия, отглежда грозде. Двете с Мария наскоро сами са направили вътрешен ремонт на къщата в Любимец, но все още не са събрали пари да я измажат отвън. „Татко дълги години беше директор на тухларската фабрика, но къщата ни е от кирпич...“, сподели художничката.
Маргарита пък е насадила красиви цветя пред родната им къща. „Съгласна съм от общината да ги изтръгнат, само и само да ни сложат плочки и направят тротоар, както трябва“, смее се тя.
Всички присъстващи на изложбата написаха своите впечатления за картините на Мария Петранова в специална тетрадка. Екипът на „Старият мост“, поканен на събитието, го прави на страниците на вестника: „Чисти, светли творби на една чиста и светла душа!“
Стефка КОЛЕВА
