26
Чет, Апр
11 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

Приятели и колеги ще я изпратят в ритуалната зала на Централните гробища

На 2 юли  се простихме със забележителния кинематографист и личност, почетната гражданка на Свиленград Бинка Желязкова. Тя почина 31 юли на 88 години. Бинка Желязкова е от най-ярките фигури не само в българското, но и в европейското кино.

Родена е на 15 юли 1923 година в Свиленград. В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино. Режисьор е на 7 игрални филма, повечето от тях по сценарий на нейния съпруг – големият български драматург Христо Ганев. Повечето й филми са с многобройни награди и с драматична съдба по времето преди промените.

Първата ни жена режисьор има „само“ седем игрални и два документални филма. „Животът си тече тихо…“ (1957), „А бяхме млади“ (1961), „Златен медал“ на МКФ, Москва, 1961, Наградата „Старите обувки“, на МКФ в Картахена, Колумбия, 1964, „Привързаният балон“ (1967), „Последната дума“ (1974), „Басейнът“ (1977),“Сребърен медал“, Москва, 1977, „Голямото нощно къпане“ (1980), специална прожекция, Кан, 1980, „Лице и опако“ (1982), неизлъчван, „Нани-на“ (1982), неизлъчван, „Нощем по покривите“ (1988), награда „Златна ракла“, 1988. „Последната дума“ участва на фестивала в Кан през 1975 г., където предизвика не само изключителен интерес, но и много висока оценка, но единствено намесата на съветския, тогава представител, не го нареди сред призьорите на авторитетния световен кинофорум, пишеvsekiden.com.През 2007 г. тя и съпругът й бяха удостоени с наградата за изключителен принос към българското кино и култура. Но още тогава Бинка Желязкова страдаше от едно от най-тежките страдания – болестта на Алцхаймер и съпругът й Христо Ганев получи наградата в залата на театъра на Българската армия, където навремето е бил знаменитият киносалон „Роял“. В дългото време на нейната болест Христо Ганев беше непрекъснато до нея – в това най-тежко изпитание на техния и творчески и личен живот, изпълнен с любов, чест и достойнство. Тяхна дъщеря е една от малкото жени оператори у нас Светла Ганева, а техен зет големият български режисьор- аниматор Анри Кулев.

Четири от филмите й са спрени от цензурата и виждат бял свят години след създаването си. „Животът си тече тихо…“ е създаден през 1957 г. и е показан пред публика през 1988г. съдбата на „Привързания балон“ по пиесата на Йордан Радичков е с подобна съдба. Същевременно колко български режисьори са обиколили с филмите си целия свят? Но докато в чужбина Бинка Желязкова печели награди и успешно участва на международните фестивали в Москва, Кан, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари, у нас отношението към нея невинаги е благосклонно. Награждаването й с ордени често е последвано от спиране на филмите й, забрани за работа, уволняване от киностудията, продължително мълчание…