Галина Христова, хореограф при НЧ „Братолюбие -1884“ – Любимец, e отличена от Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на читалищното дело и по повод  Деня на любителското творчество и художествената самодейност.

Александра Веселинова, единадесетокласничка в СУ "Д-р Петър Берон" - Свиленград, спчели награда от поетичния конкурс “Усещане за любов”. Той бе организиран от Детски и младежки център – Димитровград.

Излезе от печат новият том ХIV на „Годишник на Националния археологически музей” . Изданието е посветено на 100-годишнината от рождението на видния български археолог проф. Иван Венедиков . То съдържа двадесет и девет публикации на български учени – нумизмати, епиграфи, историци и археолози.

Сформирам група за стари градски песни към читалището в Свиленград

Митко Атанасов е на 53 години, родом от село Устрем. Завършва строителен техникум в град Ямбол и по различни обстоятелства, въпреки желанието си, не успява да завърши музикално образование. В момента работи като организатор на производствена дейност в клон на фирма „Арсенал“ в село Устрем. Самороден талант и самоук музикант. За него казват, че когато засвири, душата му заиграва с музиката. Пее и съпровожда на акордеон редица състави за народни песни. Семеен е, с две деца. За него председателят на ПК „Гебран“ адв. Михаил Милчев казва, че е не само много добър акордеонист, но е и с много благ характер. А Пенка Димитрова, ръководител на фолклорната група, допълва с удивление - истински даровит природен талант, схваща веднага тоналността и умее да хармонизира мелодията с гласовете на групата. Неговото присъствие на сцената създава спокойствие и увереност на певиците, споделя тя.

- Митко, от кога започнаха първите трепети, породили желание да свириш на акордеон, и наследил ли си от някого в рода си този талант?

- Започнах да се увличам по този инструмент на 7-8 годишна възраст, но нямах популярни изяви. В горен курс на техникума станах корепетитор на танцовия състав. След завършването на средното специално образование започнах да свиря по сватби с акордеона и на синтезатор, пеех български народни и македонски песни. Последва един близо десетгодишен период, в който бях спрял да се занимавам с музикална дейност. Преди 6 години за първи път участвах с индивидуално изпълнение в националния фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“ в село Сладун, където получих специална награда. В рода си нямаме хора с музикални наклонности. И затова родителите ми се зарадваха много на уменията и успешните ми участия във фестивалите за български фолклор.

- Кои са хората, които ти помогнаха да израснеш в това инструментално изкуство?

- От всички, до които съм се докосвал, все по нещо съм научавал. Но за развитието си и подкрепата съм благодарен на Надя Митева, председател на народното читалище в село Сладун, която запали у мен любовта към народната музика. Приех да бъда ръководител на местната група за народни песни, какъвто съм и досега. Много добре се сработваме и с ръководителките на фолклорните състави към НЧ „Просвета- 1970 “- Свиленград, Димитрина Порязова и Кичка Славова. Съпровождал съм музикално изпълнения на групите за народни песни от Бургас, с ръководител небезизвестната Стоя Янчева, групите в село Мамарчево, Радовец, Устрем, ПК „Гебран“, на Тракийско дружество- Свиленград и др. Имах период, в който ходех на участия с битовия оркестър на град Елхово. Разбира се, човекът, който харесвам и от когото се учих на умения, е акордеонистът Петър Ралчев - един от най- добрите в България, чийто изпълнения са популярни извън границите на страната ни .

- Имаш ли любими народни песни?

- Харесвам всички тракийски народни песни. От тях блика народна мъдрост, чрез тях народът е изричал своите радости и болки. През вековете народните песни са съпровождали бита и обичаите на народа, сплотявали са членовете на българското семейство. Най-обичани са ми „Стоян на Ганка продума“, „Тръгнала Радка, тръгнала“ и харесваната от публиката “ Любили се двама млади“, която изпълнявам в дует с народната певица Минка Димитрова от село Студена.

- А как мислиш, ще просъществува ли народната песен за в бъдеще?

- Певиците, с които работя, носят любовта към песента и пеят с душата си. Но повечето от тях са на средна и по - голяма възраст. Младите обичат да слушат, но не желаят да се изявяват публично. Възхищавам се на тези учители, които откриват талантливи деца и организират групи за народни песни. Мисля,че тези малки певци ще допринесат за пренасянето на българската народна песен напред. Убеден съм, че народната музика ще просъществува, ако успеем да запалим любовта у младите към нея. И предадем оная чувствителност, която са влагали в изпълненията си нашите баби.

- Какви са ти плановете занапред ?

- Отворен съм да разучавам и други, малко познати тракийски песни, типични за нашия край. Осъществявам идеята си да сформирам група за стари градски песни към НЧ „Просвета- 1970 “- Свиленград, като почти съм привлякъл певици. Но нали заради пандемията животът позабави темповете навсякъде. Вече виждам как у хората напира желанието да изразят емоциите си, да се забавляват. И мисля, че времето за това скоро ще дойде.

Интервюто взе: Клара Методиева

Поетът Ивайло Балабанов бе удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - I степен, за безценния си принос в българската култура. На тържествената церемония днес наградата бе връчена от президента Румен Радев на сина на твореца – Атанас Балабанов, тъй като поетът не можа да присъства по здравословни причини.

Излезе от печат ново издание на общинския музей в Свиленград. „История на селата Мерхамли и Тахтаджик“ е седмата книга на музея от 2011 г. насам.