19
Чет, Дек
28 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

Излезе от печат новият том ХIV на „Годишник на Националния археологически музей” . Изданието е посветено на 100-годишнината от рождението на видния български археолог проф. Иван Венедиков . То съдържа двадесет и девет публикации на български учени – нумизмати, епиграфи, историци и археолози.

Една от статиите представя интересни находки от землището но село Георги Добрево . Археоложката д-р Елена Пенчева е изследвала северноафриканска червено-лакова керамика, намерена в останките от от селище от римската епоха в местността Дана бунар в подножието на Сакар планина.

Импортната керамика, като едно от сигурните свидетелства за обмен, е обект на специален интерес от страна на изследователите. Разпространението ѝ в различни по значимост центрове и социални прослойки я превръщат в незаменим доказателствен материал за осъществяването на търговски контакти на територията на Римската империя, пише авторката.

Фината червенолакова керамика е произвеждана доста дълъг период от време от края на І до VІІ в. ) в различни центрове в северните области на Африка. Изделията на тези работилници се разпространяват в целия Средиземноморски басейн, включително и в столицата Рим, както и на Балканите .Те са изключително търсени и ценени като трапезни съдове през цялото това време, като в късната античност доминират на пазара, обяснява изследователката.

Съдовете от Георги Добрево са намерени на мястото, където е била централната сграда на селското имение в местността Дана бунар. Те са изрботени от глина, в състава на която са включени фини частици слюда със сребристи отблясъци . Един от съдовете е със запазена декоративна композиция . В щамповани ромбовидни очертания са вписани две преплетени палмови клонки. Част от детайлите на съдовете са сходни тези на изделията на керамичните ателиета от околностите на Картаген /днес Тунис/.

Относително немалкият брой форми и съдове, произхождащи от едно селско имение, се обяснява с непосредствената близост до древния римски път Виа Диагоналис, както и с достъпа до пазарите на един от най-големите градски центрове в провинция Тракия – Адрианопол, отдалечен само на 50 км. Северноафриканската керамика се появява на пазарите на източнобалканските провинции едва в последната четвърт на ІІІ – началото на ІV в., като опит за запълване на пазарната ниша, възникнала след намалялото постъпление на внос на качествена римска керамика от западните и източните провинции на Империята, посочва д-р Пенчева. Нейните заключения са, че находките добавят нови щрихи към картината на разпространение на северноафриканската червенолакова керамика и поставят нови въпроси пред бъдещи изследователи.

Златка Михайлова