Поетът Ивайло Балабанов бе удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - I степен, за безценния си принос в българската култура. На тържествената церемония днес наградата бе връчена от президента Румен Радев на сина на твореца – Атанас Балабанов, тъй като поетът не можа да присъства по здравословни причини.
Държавни отличия получиха и още петима други българи. „Наш дълг е да ценим и да отличаваме онези авторитети, които въплъщават ценности, възпитават със своя личен пример и ни дават хоризонт за развитие като нация. Във времена на изпитания, през които преминаваме, знанието е безценен актив. Но то само по себе си не стига, ако липсва отдаденост на общественозначима кауза, личен пример и доверие", заяви по време на церемонията Радев. Той изказа признателност към усилията на наградените да съхраняват здравето, паметта, езика и духа на българския народ.
Както „Старият мост“ пръв писа, миналата година президентът Радев издаде указ по предложение на Министерския съвет за награждаването на Балабанов с орден „Св. св. Кирил и Методий“. За големите заслуги на Ивайло Балабанов в областта на културата и изкуството му бе отпусната пожизнена пенсия.
На извънредно заседание пък Общинският съвет в Свиленград, гласува парична награда от 2 000 лв. по случай 75-та годишнината на Ивайло, роден на 28-и август 1945 година в село Хухла, Ивайловградско.
Ивайло Балабанов е носител на куп отличия: „Южна пролет“ (1980), награда на Съюза на българските писатели (1987 г.), национална награда „Изворът на Белоногата“ (2001г.), Книга на годината – 2004 г. за „Песни за старо вино“, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев“ (2005), награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров (2006), национална литературна награда „Пеньо Пенев“, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода, най-високата степен „Златен век“ - печат на Симеон Велики, от министъра на културата и др.
Поетът е роден в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на „Кремиковци“, язовир „Ивайловград“, „Пътни строежи“ и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел - Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна.
Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали, Свиленград и Почетен селянин на Хухла. Член на „Съюза на българските писатели“.
Автор на книгите: „Да се загледаш в звезда“ (1979), „Окова за щурец“ (1984), „Парола „Любов“ (1988), „Религия“ (1990), „Тракийски реквием“ (1997), „Избрано“ (1998), поетичния сборник в два тома „Песни за старо вино“ (2003), „Небесен гурбетчия“ - сборник (2010), „Българска молитва“ (2011). Ивайло Балабанов е автор на забележителната творба „Принос към европейската история“, за чието включване в учебните програми беше създадена петиция, подписана от хиляди почитатели на неговото творчество.
На снимката: Синът на Ивайло Балабанов – Атанас, прие отличието от името баща си, който не присъства на церемонията по здравословни причини/ сн. в. „Нов живот“/
