Новоизлязлото юбилейно издание на „Известия на Националния исторически музей“ пише за проучванията на крепостта Букелон край село Маточина.

Националният археологически институт с музей при БАН финансира проект за научно-изследователска работа по материали, открити на обект Глухите камъни.

54 години след създаването му в София ще бъде показан игралният филм "Привързаният балон" на Бинка Желязкова (1923-2011) - първата жена режисьор в българското кино и една от малкото жени в света, снимали игрални филми в онези времена.

Под куполното помещение се намира погребална камера, твърди 91-годишният бивш граничен офицер Стойне Шопски, позовавайки се свидетелските показания на един от иманярите, открили гробницата.

На 19 януари 1931 г. трима иманяри от с. Мезек открили входа на гробницата. По пода на дромоса имало човешки скелети, а около тях - разни предмети от злато, бронз, желязо, стъкло, керамика. В куполното помещение намерили само две празни делви. Каквото им харесало, прибрали и си поделили, но то не задоволило иманярския им интерес. Те искали да намерят погребалната камера и продължили да я търсят.

Изкъртили пода на куполното помещение и под него се открила шахта, запълнена с плътно подредени дялани камъни. Предположили, че под тях се крие търсената камера и се заели да ги вадят. С тези, които смогнали да извадят, запълнили другите две помещения, но краят на тези в шахтата не се виждал. В една пролука между стената на шахтата и камъните пуснали желязна пръчка, но тя не стигнала до дъното. Станало полунощ. Изморени, прекратили работата с намерение следващия ден да продължат.

Но на сутринта дошли полицаи, обискирали домовете на иманярите, конфискували донесените от гробницата вещи и им забранили да отиват и ровят там.

През февруари същата година Богдан Филов проучил гробницата, получил от полицията конфискуваните вещи, но не довършил започнатия в шахтата иманярски забой. Има доказателства за това. На схемата при гробницата с видимите помещения шахтата липсва. Имам и друга информация за гробницата, но никъде нищо не се споменава за въпросната шахта.

Впоследствие шахтата била засипана и замазана. Така пътят към най-интересната част на гробницата бил затворен и забравен. Ако сега се направи ново проучване на гробницата, с пълно изчистване на шахтата под куполното помещение, погребалната камера ще се открие и ще стане достъпна.

Има още едно основание за ново проучване на гробницата. Върху южната страна на могилата има допълнителен насип, а долу до могилата все още личи мястото, откъдето е взета земната маса за насипа. Очевидно е, че той не е направен за украса на могилата. Възможно е под него да се крие още един вход на гробницата.

Съобщавам тези неща чрез в. „Старият мост“, за да се предприемат проучвателни действия. Сведенията съм получил лично от единия от иманярите преди повече от 40 години.

Стойне Шопски, гр. Свиленград, ул. „Дъбрава“ №10

Книгата „Обсесия” на свиленградчанката Таня Шомова вече е в книжарниците. Епидемичната обстановка отложи официалното представяне на сборника. Такова обаче се очаква да има пред читателите в родния й Свиленград, в София и Бургас, след падането на ограниченията.

Проект на Историческия музей в Свиленград е класиран в конкурсна сесия за финансиране на инициативи в областта на движимото културно насредство и визуалните изкуства. Това съобщиха от Министерството на културата, организатор на конкурсната сесия.