13
Нед, Юни
21 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

/Продължение/

През 1906 г., след като се дипломира, д-р Страшимир Дочков се връща при брат си в Цариград, за да работи като лекар. Той трябвало да държи държавен изпит в Македония или Тракия и затова посещава медицинския факултет в квартал „Хайдар паша”. ържал изпитите на немски и френски език.

След неколкомесечна работа в българската болница „Евлоги Георгиев“ в Цариград д-р Дочков е поканен да стане преподавател в Медицинския факултет в града, но отхвърля тази покана. С препоръка на Българската екзархия е назначен за градски и училищен лекар в Битоля. В Битоля, освен с лекарска дейност Страшимир Дочков се занимава и с подкрепа на националноосвободителното движение. През 1906 г., отново по препоръки на Българската екзархия и на ВМОРО, за да укрепи революционното „тяло“, д-р Дочков заминава за гр. Фере, а малко по-късно се установява в Одрин.

По онова време в Одрин има две големи български училища - гимназията „Д-р Петър Берон”, другото е девическата гимназия „Янко Касъров“, която се развива като шестокласна.

Задълженията на д-р Дочков са да се грижи за здравето на учениците, да отговаря и за здравно-хигиенното състояние на учебните заведения. Затова докторът оборудва нови кухни и настоява за павирането на „школните дворове“. Като член на строителната комисия към Българската екзархия, той полага много грижи за благоустройството на средата, в която израстват българските деца. Паралелно с това продължава да развива хуманитарна и народополезна дейност, като пътува из околните села и лекува населението.

В началото на ХХ в. Османската империя преживява сериозни вътрешнодържавни трусове, които довеждат до преврат през юли 1908 г., известен като Младотурска революция. Тя дава тласък и на българското националноосвободително движение, като събужда нови надежди сред населението в Македония и Тракия. Революционните организации от Тракия изпращат свои представители в Одрин, където в края на август и началото на септември 1908 г. се провежда разширено събрание и конгрес.

На 2 септември 1908 г. е избрано Одринско окръжно революционно тяло в състав: Стамат Икономов, д-р Стр. Дочков, Г. Попаянов, Анастас Разбойников и Климент Шапкарев. Според свидетелства на Д. Катерински и Ан. Разбойников в дните на конгреса д-р Дочков със свои средства поддържа няколко души от участниците, въпреки че сам изпитва материални несгоди. След събранието на тракийските дейци, поради отрицателното отношение на Българската екзархия към революционерите, самият Катерински не получава учителско място в Одрин и заедно с Ан. Разбойников цяла година остават в града на издръжка на д-р Дочков.

Едновременно с организационната дейност Стр. Дочков работи в полето на просвещението. В края на 1908 г. неговият приятел от ученическите години Антон Страшимиров издига идеята да се създаде патриотична културно-просветна организация на българите в Османската империя. Тя имала за цел да подпомага материално учебното дело на българите в Македония и Тракия и да се превърне в национално огнище на борба срещу отоманската обединителна идея на младотурците.

През 1909 г. по инициатива на проф. Александър Теодоров - Балан, който тогава е главен секретар на Българската екзархия в Цариград, в османската столица е основано дружеството „Българска матица“. Един от нейните основатели е д-р Страшимир Дочков. От есента на 1908 г. в Солун, под редакцията на А. Страшимиров започва да излиза сп. „Културно единство“, а в Цариград като орган на „Българска матица” се появява сп. „Летоструй“.

През есента на 1912 г. избухва Балканската война, която е очаквано продължение на борбите за национално освобождение и обединение. Войната предизвиква огромен патриотичен подем и ентусиазъм у българите. Страшимир Дочков, също воден от патриотични пориви, се завръща в България и се записва доброволец в българската армия. Изпратен е като военен лекар, със звание санитарен подпоручик, ординатор в Трета етапна болница в Лозенград. За участието си във войната е награден с орден „За военна заслуга“ – III степен.

След трагичния край на Междусъюзническата война Страшимир Дочков се установява в Пловдив, където открива лекарски кабинет. Обявява всеки петък за ден за безплатно лечение на болни. През I световна война д-р Дочков отново е мобилизиран. Вече е произведен в чин майор и заради големия си авторитет сред тракийското население е назначен за окръжен лекар на Караагач – българската част на Одрин.

В края на войната Страшимир Дочков е окръжен лекар на българската общност в Одрин. След най-големия дотогава световен конфликт българската държава е от страната на загубилите. На 27 септември 1919 г. министър-председателят Александър Стамболийски е принуден да подпише Ньойския мирен договор, който е поредната национална катастрофа за страната. По силата на този договор от българската държава са отнети територии с компактно българско население и са предадени на съседните държави – Гърция, Турция, Румъния и др. Между многото наказания за страната, най-тежко се оказва това, което засяга Западна Тракия. С отнемането на 8 622 кв. км. плодородна земя и 225 000 души, предимно българско население, България губи една територия с огромно за нея икономическо и стратегическо значение. Ньойският диктат открива пътя на Гърция към Тракия и причинява неволите, които сполитат нейните български жители през следващите няколко години.

След изтеглянето на българските войски от Западна Тракия тя е поставена под управлението на държавите от Антантата (Съглашението) под командването на ген. Шарпи. Основният контингент от войските е френски, но за да се спази принципът на колективната окупация в Западна Тракия, са изпратени още един английски отряд и една италианска рота. Град Гюмюрджина е избран за столица на съюзническото управление и административното устройство на областта е възложено на ген. Шарпи, който става неин генерал-губернатор. В работата си той е подпомаган предимно от група френски чиновници и офицери. С цел да бъде привлечено и местното население в системата на управление, е създаден Върховен административен съвет на Тракия (ВАСТ), който има предимно консултативни функции. Въпреки по-големия брой на живеещите в областта българи, в него са избрани петима гърци, петима турци, двама българи, един арменец и един евреин.

При установяването на френската администрация в Западна Тракия д-р Страшимир Дочков живее и практикува своята професия в Караагач. Високо ценен от френските власти като човек с големи способности, с изключителна доброта и обаяние, той е единият от двамата българи, избрани за членове на ВАСТ. Началникът на френското военно разузнаване в Карагаач кап. Жамба описва Дочков в едно свое донесение като много възпитан и интелигентен обществен деец, с „голямо влияние сред сънародниците си.“ Предаването на Западна Тракия на Гърция от Великите сили през пролетта на 1920 г. предопределя края на съществуването на ВАСТ.

Конференцията в Сан Ремо през пролетта на 1920 г. слага край на илюзията, че поне Западна Тракия ще бъде оставена в пределите на България. Големите надежди, които българите в Тракия възлагат на съюзническия режим, не се оправдават. На 26 май 1920 г. гръцките войски влизат в Гюмюрджина. С това България загубва надежди за реализиране на обещания ѝ икономически излаз на Егейско море. За най-компактните етнически групи в Тракия се създава крайно нетърпима обстановка. Кервани от цели села бежанци се занизват към България. Реалната опасност от гръцката окупация сближава българското и турското население в Тракия.

С всички сили и възможности д-р Дочков се включва в борбата за освобождение на сънародниците си от Тракия. Той взема дейно участие в срещата, провела се в началото на май 1920 г. в Караагач, между лидерите на българската и турската общност за обединение на позициите им по предстоящите събития. В резултат е подписан двустранен протокол за съвместни действия. Тогава се взема и решение за провеждане на съвместен конгрес, на който да се избере временно правителство и да се организира въоръжена борба.

На 15 май 1920 г. представители на местните българи и турци връчват на генерал Шарпи обща петиция за запазване на автономното управление. В нея претенциите на Гърция да владее Тракия се определят, като „лишени от всякакви основания“, тъй като сред жителите на областта преобладават българското и турското население. В петицията се предлага Тракия да стане обособена автономна провинция под протектората на Франция или на друга велика сила от Съглашението. В противен случай, областта може да се превърне в арена на ожесточени борби, да се загуби общия мир. Но като следват своите стратегически интереси, великите сили не се вслушват в желанията на местното население и пренебрегват призивите му.

В тази напрегната обстановка, на 25 май 1920 г. при височините на с. Химитли, Гюмюрджинска околия видни представители на българското и турското население от Западна Тракия провеждат своя българско-турски конгрес. Заседанията продължават няколко дни. Два дни по-късно е избрано временно правителство на Западна Тракия в състав от седмина турци и трима българи. За министър-председател и министър на финансите е избран Тевфик бей. В състава на формираното българско-турско правителство влизат високообразовани и интелигентни политически дейци. Част от членовете му са бивши избраници във ВАСТ. С това свое решение революционните дейци искат да покажат на света, че имат желание да продължат автономното управление на областта и след оттеглянето на френската администрация. Българските представители в новообразуваното временно правителство са: д-р Страшимир Дочков – министър на търговията и индустрията, Вангел Георгиев – министър на пощите, телеграфа и земеделието и Коста Георгиев – министър на пътищата и железниците.

Временното правителство се установява в Одрин и излиза с прокламация, с която решително се отхвърля гръцката окупация, но по-късно е принудено да емигрира в България и преустановява своята дейност. В Одрин Страшимир Дочков се жени за красивата Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. Тя е умна и образована жена, знаеща добре няколко чужди езици. През 1923 г. се ражда първородният им син Живко, а на следващата – и вторият син Васил Дочков.

Покрай отглеждането и грижите за децата Елена Фотева-Дочкова се отдава на просветна и общественополезна дейност в родния си град, където семейството се установява малко по-късно. Елена Дочкова се включва в създаденото по времето на Хуриета (1908 г.), но добило известност след войните, Благотворително и образователно дружество „Светлина”. Без да разчита на имоти и други източници на финансиране, женското сдружение организира вечеринки, забави, томболи за набиране на средства. То оказва съдействие на културни и благотворителни начинания, подпомага градското читалище и на няколко пъти –ученическата трапезария. През 1938 г. дружество „Светлина” открива в Свиленград девическо занаятчийско училище, чиято основна цел е да даде на младите девойки достатъчно умения за самостоятелно упражняване на професия и да ги подготви за бъдещи просветни майки, домакини и занаятчийки.

На снимките: 1.Българската гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин. Външен изглед; 2. Одринската гимназия "Д-р Петър Берон" - 10-и випуск, 1907 - 1908 г. На първи ред, 6-и отляво надясно - д-р Страшимир Дочков; 3. Д-р Дочков със съпругата си Елена

Елена ВЛАШЕВА

/Следва/