Земята на Любимец има дълъг исторически живот, който се мери с хилядолетия. Тя пази спомена за много поколения и дълъг исторически живот. Почти няма селище в околностите на града, в което или покрай него да не са открити следи от праисторически, тракийски или средновековни селища, тракийски светилища и християнски църкви, крепости – безброй следи от висока материална и духовна култура. От трето до първо хилядолетие пр. н. е тя е обитавана от тракийското племе Одриси. По-късно, по време на Средновековието, в този край продължава да съществува интензивен, културен и духовен живот.
Петстотин години на Османското владичество са период на пълен застой. Селищата западат, културният живот секва. Някъде, в началото на тези столетия е основано и селището, което днес е град Любимец. За съжаление, не могат да се открият нито исторически записи, нито летописи, а легендите са доста оскъдни. Известни сведения могат да се почерпят от случайни съобщения на пътешественици – чужденци, които на път за Цариград или обратно са преминавали през любимецкия край.
В първите писмени сведения са го наричали Хебибча, Ибибча, Хебебдже, Хебибчево, а през 1908 година получава името Любимец, отговарящо на турската дума „хебиб“.
Френският пътешественик Филип дьо Френ Кане, преминал през Любимец в 1562 година, пише: „На 17 февруари бяхме в Йокбюек - християнско село в пуста местност, сред дървета и големи гори“. Към коментара на тези редове историците професор д-р Бистра Цветкова и Петър Коледаров са отбелязали: „Йокбюек, днешно Любимец“.
През февруари 1573 г. немският пътешественик Яков Бецтек пише: „На 16 февруари стигнахме в Хебибче, едно село, оттам в Мустафа Кюпри“. Това писмено доказателство може би трябва да се приеме за един от първите документи, отбелязали селището името Хебибча.
В ориенталския отдел на Народната библиотека „Кирил и Методий“ се съхранява един документ, издаден от кадията на Димотика на 21 юни 1688 г., определят данъка, който всяко селище в Чирменския санджак е трябвало да внася за издръжката на „мензила“ в Хебебдже. От този документ става ясно, че във втората половина на XVII век Хебибча е вече селище с мензил - султанска пощенска станция, където могат да сменят конете си пътниците, идващи откъм Мустафа паша (дн. Свиленград), или откъм Харманли.
През 1870 – 1874 г. Барон Хирш построява и жп линията Белово - Любимец, с отклонения Търново - Сеймен - Нова Загора - Ямбол. През 1909 г. Барон-Хиршовите железници, които за цяла Южна България са общо 309,6 км, стават - държавна собственост. Съществуването на жп линията твърде много спомага за икономическото развитие на Любимец и района.
Построяването на моста на река Марица в началото на 16 век и малко по-късно мостовете на Бисерска река при Хебибча и Олу дере при Харманли определят посоката на международния път Цариград - Виена и това дава възможност на Любимец да расте и се развива. През 1850 година селището вече наброява 80 къщи.
Българското си име Любимец получава през 1908 година.
През 1850 година, когато се построява църквата „Света Богородица“, в църковния двор се построява малка сграда с три стаички, в които се открива и първото училище. То поставя основите на бъдещото училище „Захари Стоянов“, построено през 1890 година. Този край заживява с нови темпове след Освобождението. Той е включен в пределите на България след Съединението на България. През юли 1913 година, по време на Междусъюзническата война, старото училище, църквата и училище „Захари Стоянов“ са опожарени. По-късно любимчани възстановяват църквата и училището. През 1922 година е изградено училище „Христо Ботев“, а през 1935 година е построена първата сграда на днешната гимназия, тогава за нуждите на прогимназията.
През 1944 година със съдействието на Добри Терпешев в Любимец се открива средно политехническо училище, съществуващо и до днес като СУ „Желязко Терпешев“.
През 1926 година в Любимец се открива Земеделско училище, което има две годишен курс на обучение след седми клас и дава научни и практически знания на младежите и девойките за обработването на земята, по шев и кройка, готварство и други. Към Земеделското училище през 1929 година се създава „Въздържателно дружество“, което съществува до 1934 година, когато дейността му е спряна. Дружеството издава и свой печатен орган - вестник „Трезва мисъл“. След закриването на дружеството вестникът се преименува на „Правда“. През 1934 година вестникът излиза в тираж 2 500 броя. Негови дописници и сътрудници са интелигентни и образовани хора от цялата страна, които работят съвсем безплатно, включително и редакторът на вестника г-н Боньо Бонев. Земеделското училище съществува до 1954 година, когато е закрито и превърнато в детска градина.
През 1938 година в салона на старото читалище се открива и кино. Първият филм, който е прожектиран, е френския филм „Благословена земя“.
Населението на Любимец е будно и жадно за знания. Ето защо още през 1884 година в двора на църквата, в една от стаите на старото училище, е основано читалище „Братолюбие“, преименувано през 1953 година в Народно читалище „Септември“ и отново е възстановено като читалище „Братолюбие“ на 29.04.1992 г. с Решение № 43, Протокол № 9 на Общински съвет.
Строителството на новата читалищна сграда започва през 1965 г. и завършва през 1972 г. Днешното читалище е добре оформено външно и вътрешно. Разполага с една от най-големите зали в областта, библиотека, със зали за обучение на танцовите състави, оборудвани гримьорни, компютърна зала, студио за звукозапис и др.
Здравното дело в Любимец след Освобождението е било на много ниско равнище. За здравна помощ населението е прибягвало до народни лечители. Димитър Лайлов е „оправял счупено“, Георги Имуртаджиев е „пускал кръв“, баба Ница Чатракова е „баяла“, Атанас Аврамов е „вадел зъби“, а баба Хуба Янакиева е била първата общопризната „акушерка“. Първият медицински работник, който е започнал постоянна медицинска практика в Любимец, е фелдшерът Петър Крайчев. Той пристига в селото от гр. Пирдоп през 1903г. През 1937г. д-р Динко Караславов, лекарите братя Христо и Атанас Мерджанови и д-р Попов от Хасково откриват в селото частна болница с 30 легла. В нея са се правели доста сложни операции, като са се викали хирурзи от Хасково и София. От откриването си до 1948г. болницата се намира на улица „Републиканска“, на мястото на днешния Младежки център. Сега в Любимец съществува модерна Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация, която обхваща трети и четвърти етаж от сградата, намираща се на същата улица „Републиканска“. През 1922 г. с помощта на тогавашния кмет Сребрю Димов в Любимец се открива първата аптека.
Още през 1921 г. в Любимец е изградено първото футболно дружество „Марица“.
С указ № 828 Президиумът на Народното събрание, въз основа на чл. 35.т.19 от Конституцията на Народна република България и чл.6 от Закона за народните съвети, обявява Любимец за град. Указът е публикуван в ДВ бр.68/29.08.1969 г.
Затова периодите на развитие на Любимец са разделени на две: преди 9-ти септември и след 09.09.1944 г. Не само затова, че през 1969 г. Любимец е обявен за град, а той е обявен за такъв, защото има сериозни постижения в развитието на икономиката, селското стопанство, промишлеността, услугите, културата, образованието, т. е. в сферите, които дават облика на един град.
До Освобождението на България от турско робство (1878 г.) в Любимец няма нито едно промишлено предприятие. Едва след това, по поречието на р. Марица започват да се строят мелници.
През 1900 г. в Любимец са построени четири работилници - яхни за производство на сусамово масло и бял тахан за халва. Яхните съществуват до 1913 г., когато са опожарени. През 1909 г. е построена модерна моторна мелница, която е модернизирана през 1939 г. До началото на 1939 г. в Любимец, като централен селскостопански и зърнодобивен район работят още три мелници. През 1937 – 1939 г. селото е напълно електрифицирано и получава ток от гара Раковски – дн. Димитровград. Това позволява да се открият още малки предприятия - ярмомелка, мелница за червен пипер, предприятие за производство на сусамово масло и бял тахан, две малки електрически маслобойни, в които има инсталирани и съоръжения за петмез, предачна фабрика „Селянка“ със 120 работници, за производство на памучна прежда и текстилна бояджийница, която се занимава и с тачене на коприна. Селото е известно с черничевите си насаждения и с отглеждането на копринената буба, като в периода между двете световни войни то е произвеждало ежегодно около 150 - 170 тона пашкули с високо качество, много търсени на местния и международен пазар. Дори пашкулите от бялата багдатска -раса - Одрински тип, е добила популярност като „Партида – Любимец“ и е търсена от търговци, идващи чак от Милано. Пак по това време около тридесетте години в Любимец е имало над 200 градинари, които са произвеждали зеленчуци, товарени на 2-3 вагона дневно. По това време Любимец разполага с 45 хиляди дка плодородна земя, от която до 1944 г. само 1000 дка са поливни площи и те се поливат чрез системата на собствени кладенци.
Наред с производството на селскостопанска продукция се е развивала и търговията. До 1944 г. в селото е имало около тридесет търговци бакалски и други стоки и петнадесет кръчми. Всички те са били организирани в търговско сдружение, което е член на Професионалния съюз в България. През 1920 г. се откриват и два кооперативни магазина - на кооперация „Освобождение“ и кооперация „Марица“. Голямо значение за развитието на търговията има и кредитна кооперация „Постоянство“, основана на 20.01.1908г. по инициатива на свещеник Васил Николов. През 1935 г. двете кооперации - кредитната кооперация „Постоянство“ и потребителната кооперация „Марица“ се обединяват във всестранна кооперация „Постоянство“, която съществува и до днес като Районна потребителна кооперация „Постоянство“.
През 1938 г. е създадено О.О. дружество „Родопа“, което поема изцяло превозите до Ивайловград. По-късно дейността му се поема от COAT (Съюз на обществения автомобилен транспорт), в който членуват петнадесет собственици на частни коли. Паралелно с тях работят и няколко собственици на леки коли, обединени в събирателно дружество „Арда“, които се занимават предимно с пътнически превози по линията Любимец - Ивайловград.
Цялата тази дейност има нужда от съществуването на банкови и кредитни институции. Така се стига до откриването през 1904 г. на Агенция на Българска земеделска банка. Нейната задача е да кредитира при по-добри условия земеделските стопани и да ги подпомага в развитието на селскостопанската им дейност. Но през 1914 г. се налага и разкриване на Агенция на Българска Народна банка, която поема събирането и съхранението на държавни и обществени приходи и кредитирането на търговията. След едно десетилетие, през 1923 г. се основава Популярна банка, която се занимава с кредитна и влогонабирателна дейност, предимно между занаятчиите и дребните търговци. Стига и до разкриване на специална Пашкулена банка - акционерно дружество, което се занимава с изкупуване, преработка и продажба на пашкулите, произведени в Любимец и района.
А за Любимец този период се изразяваше в:
- Построяването на Керамична фабрика през 1948 г. През 1978-1985 г. се извършва цялостна реконструкция и модернизация на фабриката, която вече е завод и чиято мощност е 30 млн. тухли годишно.
- Предприятието „Винпром“ е създадено през 1947 г., като сравнително малко предприятие, преработващо около 60 - 80 тона грозде годишно. През годините 1985 - 1986 г. при най- доброто развитие на селското стопанство, лозовите насаждения достигат 24 800 дка, а изкупеното грозде до 16 хил. тона.
- През 1972г., на базата на съществуващата МТС, е създаден Завод за опаковъчна техника. До 1977 г. там произвеждат машини за хранително-вкусовата промишлената промишленост.
- През 1948 г. се създаде и ДАП. През 1978 г. предприятието вече разполага с 59 товарни автомобила, 13 ремаркета, 10 автобуса, 7 леки таксита, 6 товарни таксита.
- През 1981 г. - 1985 г. е построена Автогарата.
- През 1978 г. бе създадена фабрика „Детелина“. Огромни трудности се преодоляха от малкия колектив при създаването на предприятието до изграждането на големия корпус на завода, в който през 1982 г. вече работят над 290 души.
- През 1971 г., на основата на две предприятия ТПК „Борис Терпешев“ и промкомбинат „Бъдеше“, е създаден Комбинат за битови услуги „Борис Терпешев“. В най-добрите си години (1983 – 1989 г.), комбинатът достига до 575 души средно списъчен състав, със 104 комплексни приемателни пункта почти в цялата страна, с разкрити 13 производствени цеха на територията на окръга, в който се извършваха 27 вида услуги.
Историята на Любимец не свършва до тук. Тя ще продължи да се дописва от толкова млади хора, които са се родили и израснали тук, които са живели тук и са оставили част от себе си, от сърцето си, от обичта си в този град. От създаването си до днес Любимец е растял и се развивал, благодарение на любовта и труда на своите граждани. И благословени са тези, които дори и малко са допринесли за неговото израстване и утвърждаване. Дано и идните поколения на Любимец да съхранят и развиват тази обич към род и Родини, към родния край, към родния град.
Честит празник!
