Снимка на младоженци в с. Студена през 1938 г. краси корицата на книгата на Анатол Анчев, озаглавена "Българската традиционна сватба в селата в Сакар". 80-годишината фотография се пази в етнографския отдел на Регионалния исторически музей в Хасково.
В книгата авторът рисува цялостна картина на сватбата в района на Сакара за един доста продължителен период от време - от края на XIX в. до 50-те години на XX в. Страниците разкриват описания на някогашното момуване и ергенуване, избора на брачен партньор, краденето на мома, пречките за женене. Проучени са ритуалите при сватосване, така наречените малък и голям годеж, сватбата и първата година след нея. Всичко това е ценно свидетелство за традиционната култура. Представянето на събрания материала в неговата всеобхватност има висока стойност за българската наука, смята именитият български фолклорист Николай Кауфман.
В изданието е приложен и списък на хората, от които ученият е записвал описания на сватби и сватбени песни в Момково, Михалич, Мустрак, Сладун, Равна гора, Дрипчево, Георги Добрево. Посвещавам труда си на прекрасните хора от Сакар, които с топлота ме приемаха в домовете си, отделяха ми от своето време , ровейки се в спомените си, пише Анатол Анчев. С многогодишните си посещения заобичах региона като мое скъпо родно място, допълва той.
Проф. д ф н Анатол Анчев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН още като студент изследва сакарските села. Дипломната му работа е „Народна сватба в селата Михалич, Равна гора, Сладун” .Автор е на отпечатани 14 научни книги, 5 студии и над 50 статии по проблемите на фолклористиката и етнологията. Книгата му „ Фолклор и сънища “ е написана по материали от Сакар планина. Проучвания в Малко Градище и Вълче поле са влезли в последната му монография „Лудостта в българския фолклор“.
Екземпляри от книгата"Българската традиционна сватба в селата в Сакар" проф. Анчев подари на общинските библиотеки в района, включително и в Свиленград.
Златка Михайлова
