Докато има хора, които вярват в каузата, оркестърът ще продължава да звучи
Пътят на Васил Василев започва от Свиленград, когато едва 9-годишен прави първите си стъпки в детската музикална школа в града. По-късно талантът и упоритостта го отвеждат в Средното музикално училище „Христина Морфова“ в Стара Загора, а след това и в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София, където завършва кларинет в класа на именития проф. Петко Радев. Усъвършенства майсторството си в Италия при проф. Итало Капикиони, първи кларинетист на оркестъра на Миланската скала. Работил в едни от най-големите оркестри в България, днес Васил Василев е начело на Духов оркестър „Костадин Манов“, с който го свързват вече близо две десетилетия. От 2008 г. той е диригент на състава. В навечерието на 70-годишния юбилей на оркестъра разговаряме с него за музиката като призвание, за хората и спомените зад седемте десетилетия история и за отговорността традицията да продължи:
– Г-н Василев, седемдесет години са сериозна история за един музикален състав. С какво чувство посрещате този юбилей и какво означава той лично за Вас?
– Посрещам този юбилей с голямо вълнение, гордост и чувство за отговорност. Седемдесет години са много време, през което се изгражда не просто музикален състав, а традиция, история и духовност. Зад тези години стоят поколения музиканти, много труд, отдаденост и любов към музиката. За мен този юбилей има и лично значение, защото вече близо две десетилетия имам честта и отговорността да бъда част от историята на оркестъра като негов диригент. Чувствам се щастлив, че мога да допринасям за съхраняването и развитието на една толкова значима културна институция за Свиленград.
– Как започна Вашата история с „Костадин Манов“ и какво Ви задържа толкова години в него?
– Моята история с оркестъра започна през 2008-а година. Когато поех диригентската палка, заварих един добре функциониращ състав, макар и с по-малко музиканти и по-ограничен репертоар. Още тогава вярвах, че тези музиканти имат много по-голям потенциал, отколкото самите те може би осъзнаваха. Моята основна задача беше да им вдъхна увереност, да ги мотивирам и да им покажа, че можем да постигнем много повече. С времето това се превърна в общ път, изпълнен с много труд, репетиции, предизвикателства и удовлетворение от постигнатото. Причината, която ме задържа толкова години, е не само любовта към музиката, но и усещането за общност и кауза. Духовият оркестър е самодеен състав и музикантите отделят от личното си време, за да свирят без заплащане. Те го правят заради любовта към музиката и желанието да съхранят една традиция. Именно тази кауза приех и за своя лична. И докато има хора, които вярват в нея, ще продължавам да влагам сили и енергия в развитието на оркестъра.
– През оркестъра са преминали поколения музиканти. Има ли личности, които са оставили особено ярка следа и чието дело искате да бъде помнено?
– На първо място, разбира се, трябва да споменем маестро Костадин Манов, чието име носи оркестърът и който е поставил началото на тази 70-годишна история. Искам специално да изкажа благодарност на предишните диригенти Ангел Джуненски, Коста Арнаудов, Васко Славов, както и на Димитър Якимов, който със своята подкрепа и усилия е помогнал оркестърът да бъде съхранен преди моето идване. Но бих искал да изразя признателност и към всички музиканти, които през годините са били част от този състав. Всеки един от тях е допринесъл за това днес да можем да отбелязваме този достоен юбилей. Не бива да забравяме, че нашият оркестър е самодеен. Музикантите идват на репетиции и концерти без материално възнаграждение, водени единствено от любовта към музиката и принадлежността към тази обща кауза. За мен това е нещо изключително ценно и заслужава огромно уважение. Този оркестър не е дело на един човек или на един диригент – той е дело на всички, които през тези 70 години са му посветили време, талант и сърце.
– Какво е най-голямото предизвикателство да ръководите състав със 70-годишна история, в който трябва едновременно да пазите традициите и да търсите нови посоки?
– Най-голямото предизвикателство е да намериш правилния баланс между уважението към традицията и необходимостта от развитие. Не можем да живеем само със спомените за миналото, но не бива и да забравяме корените си. Духовият оркестър трябва да бъде жив организъм, който се развива заедно с времето и публиката. Стремя се да запазим характерното звучене и достойнството на духовата музика, но същевременно да предлагаме разнообразен и интересен репертоар. Важно е оркестърът да остане разпознаваем, но и да бъде интересен както за по-възрастната, така и за младата публика.
– Репертоарът ви обхваща всичко от маршове и хора до филмова и рок музика. Как успявате да съчетавате традицията със съвременния вкус?
– Смятам, че именно разнообразието е една от силните страни на нашия оркестър. Духовата музика има огромни възможности и не трябва да бъде ограничавана само до маршове и традиционни произведения. В програмите ни се стремим да има по нещо за всеки – от класически маршове и български хора до популярна филмова, естрадна и рок музика. Така показваме, че духовият оркестър може да звучи модерно и актуално, без да губи своята идентичност. Най-голямата награда за нас е, когато публиката започне да ръкопляска в ритъма на музиката, когато танцува и когато усетим, че сме успели да я увлечем. Тогава разбираме, че музиката е достигнала до сърцата на хората.
– Кое участие или концерт през годините е останал най-ярко в съзнанието Ви? Има ли история зад кулисите, която никога няма да забравите?
– Трудно е да посоча само един концерт. През годините сме имали много участия и срещи с публика, всяка от които е оставила различен спомен. Особено ценни за мен са моментите, в които усещаш признанието на хората и разбираш, че трудът на целия състав има смисъл. Има и много моменти зад кулисите – напрежението преди концерт, подготовката, неочакваните ситуации, но и шегите, които сплотяват колектива. Именно тези преживявания създават нещо повече от професионални отношения – създават приятелство и принадлежност към едно общо дело.
– Как се привличат млади хора към духовата музика днес? Има ли приемственост между поколенията и достатъчно ли са желаещите да продължат тази традиция?
– Това е един от най-важните въпроси за бъдещето на духовите оркестри. Днес младите хора имат много възможности и интереси. Поради това привличането им към духовата музика не е лесна задача. Според мен най-добрият начин е да им покажем, че духовият оркестър не е нещо остаряло, а място, където могат да развиват таланта си, да общуват, да създават приятелства и да бъдат част от нещо значимо. Приемствеността между поколенията е изключително важна. Опитните музиканти трябва да предават знанията си, а младите да внасят нова енергия и идеи. Бих искал да виждам все повече млади хора, които избират музиката и продължават тази традиция.
Тук е мястото да благодаря на ръководството на община Свиленград в лицето на кмета , арх.Анастас Карчев, както и на предишния кмет инж. Георги Манолов, които със своята подкрепа през годините, допринесоха за развитието на младите музиканти в духовия оркестър.
– Оркестърът има не само музикална, но и благотворителна мисия чрез участието си в инициативата „За едно дете повече“. Какво Ви мотивира да превръщате музиката в подкрепа за хора, които имат нужда от нея?
– За мен музиката винаги е била нещо повече от изкуство. Тя има силата да обединява хората, да съпреживяват и да помагат. Участието ни в инициативата „За едно дете повече“ е доказателство, че един оркестър може да бъде полезен на обществото не само със своите концерти, но и с каузите, които подкрепя. Когато знаеш, че чрез музиката си можеш да дадеш надежда и да помогнеш на едно дете или семейство, това е много силна мотивация. Вярвам, че всеки от нас има отговорност да бъде съпричастен и да помага според възможностите си.
– Получихте отличието „Златен век“ на Министерството на културата. Приемате ли го и като признание за труда на всички музиканти, с които сте споделяли сцената през годините?
– Приемам отличието „Златен век“ с огромна благодарност и вълнение. За мен то е признание не само за моята работа, но и за труда на всички музиканти, с които през годините сме споделяли сцената, репетициите, успехите и трудностите. Един диригент не може да постигне нищо сам. Зад всяко добро изпълнение стоят талантът, дисциплината и отдадеността на целия състав. Затова приемам това отличие и като признание за духов оркестър „Костадин Манов“ и за всички хора, които са допринесли за неговото развитие и авторитет през годините.
– Ако можехте да се обърнете към всички музиканти, диригенти и хора, които през тези 70 години са били част от оркестъра, какво бихте им казали? А какво пожелавате на състава за следващите 70 години?
– Бих искал да кажа едно голямо благодаря на всички, които през тези 70 години са били част от историята на Духов оркестър „Костадин Манов“. На основателите, диригентите, музикантите и всички хора, които са вложили труд, талант и сърце, за да съществува този оркестър. Тяхното дело заслужава уважение и признателност.
На настоящите музиканти пожелавам здраве, вдъхновение, сплотеност и още много успешни концерти. А на оркестъра – да има бъдеще, изпълнено с млади таланти, нови идеи и незабравими музикални срещи. Нека след още 70 години да има хора, които с гордост да разказват за неговата история. И най-вече, нека музиката на „Костадин Манов“ продължава да звучи в Свиленград, на всички големи сцени в България и чужбина и да радва хората!
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА
Коментари