Всяка титла, всеки медал е ценен за мен, защото са спечелени с много тренировки
16-годишната Виктория Радева, чиито корени са от свиленградското село Сладун, е шампион на България по шахмат над 20 пъти. Има повече от 35 спечелени купи от различни турнири. Подобрила е редица рекорди в шаха досега.
Да бъде 8 години подред, без прекъсване, шампион на страната е рекорд, досега непостиган от никого. Вики твърди, че в основата на успеха и е много тренировки и усилие. Един друг подобен рекорд тя прави и през 2011г. Тогава става Световна вицешампионка за момичета до 10 г. в Бразилия. Феноменалното е, че донася медал за страната ни след 18-годишна пауза при девойките. За съжаление, участието й в престижни турнири е свързано с много средства, а намирането на спонсори става все по-трудно. Ето какво каза Виктория за читателите на в. „Старият мост“:
- Вики, баща ти е от свиленградското село Сладун. Сред множеството участия в турнирите имаш ли време да идваш на село? Кога последно беше тук?
- Всъщност от Сладун е моят дядо Желязко. А моята прабаба Вангела и прадядо Сотир до края на живота си (1984 и 1986 г.) са живели там. Баща ми Славей всяко лято е прекарвал ваканциите си там и има прекрасни спомени. Аз съм идвала тук 4 - 5 пъти, но за по един ден, тъй като освен баба Елена, която е доста възрастна, нямаме други роднини там. Баща ми ми е показвал училището, където са играели футбол, парка, хлебарницата, старото кино. Снимала съм се и на паметника в центъра на селото. Там са вписани и имената на двама братя на моя прадядо Сотир. Имам роднини в Щит - баба Василка и чичо Наско и леля Цонка. В Свиленград също имам роднини, а моя братовчедка Антония също тренира шахмат там.
- Кога и как се запали по шаха?
- Баща ми започна да ме учи, когато бях на 3,5 г. Той пък се е учил от дядо ми. Постепенно започнах да навлизам в тайните на тази прекрасна игра и сега гледам на нея годишна започна да участваш в турнири и за цялото това време какви титли си спечелила? много сериозно. Вече работя сериозно и професионално с треньор - гросмайстор Александър Делчев.
- От колко годишна започна да участваш в турнири и за цялото това време какви титли си спечелила?
- Първото ми състезание, в което участвах бе Републиканско първенство за момичета до 8 г. Тогава заех второ място. За мен и за баща ми това бе доста сериозно постижение, тъй като имаше момичета, които са тренирали в клубове по 1 - 2 години преди това, а аз отидох само с подготовката на баща ми. Сега си спомням пък, че първата купа спечелих в Асеновград и тогава моят дядо ме придружаваше и бе много горд с мен. В шахмата, както във всеки друг спорт, най-важно в България е Републиканското първенство. След първото ми участие вече осем години поред съм безапелационна републиканска шампионка по класически шахмат, а титлите по ускорен шах и блиц не ги знам точно колко са. В международен план, естествено, най-престижното състезание е Световно първенство, където имам вицесветовна титла по класически шах. Била съм и световна шампионка по рапид за ученици и винаги съм имала призови класирания. На последното Световно първенство в Уругвай преди 2 месеца заех 4-то място, като пред мен е само една американка и 2 рускини. В директните двубой победих едната рускиня, а с другата направих реми. Но повечето равенства в турнира ми отделиха 4-то място. Вижте картата на света - САЩ и Русия са преди мен, а аз съм изпреварила цяла Европа, Индия, Китай, бившите съветски републики. И това го направи едно момиче от малка България, чиито корени са от едно малко село - Сладун! Имам също така и отличия на Европейски първенства - тази година станах Европейска шампионка до 16 г. по рапид. Ценни са ми и титлите при жените, като вече се състезавам успешно и с тях. С отбора ми „Локомотив 2000“ станахме републикански шампионки за жени, а аз станах и шампионка за жени по рапид. Имам и 3 спечелени купи по класически шахмат на шампионата на Европейския съюз, ставала съм и Балканска шампионка.
- Коя от всичките титли ти е най-скъпа и защо?
- Всяка титла, всеки медал, който съм спечелила е ценен за мен, независимо на какво състезание съм участвала. Защото той е спечелен с много тренировки. Но никога няма да забравя еуфорията, когато станах Световна Вицешампионка в Бразилия през 2011 г. Тогава донесох медал за България след 18-годишна пауза от Световни първенства.
- В България шахът не е толкова популярна игра. Трудно ли се справяте с намирането на спонсори за участие в турнирите, много от които в чужбина?
- Грешите. Шахматът е много популярен у нас. Ние сме една от трите държави в света, които имат Световни шампиони и при жените и при мъжете - Веселин Топалов и Антоанета Стефанова. Колко са спортовете, където имаме световен шампион за мъже и за жени? В Световен мащаб официално шахматът е втория спорт в света (след футбола) по брой регистрирани състезатели. За съжаление, обаче, другите държави инвестират в децата си, осигуряват им средства, участия в турнири и т. н. У нас баща ми търси финанси за моето развитие. Досега той е разпродавал много семейни ценности, кредити сме теглили. Ние живеем в България и виждаме как се дават милиони всяка година за какви ли не футболисти - купуват ги, плащат им заплати, коли, апартаменти. После ги изгонят… И накрая – какво? Правим 1:1 с Люксембург! Баща ми казва, че ако има две заплати на един такъв футболист за година ще може да си осигурим участие в няколко силни турнира, да си платим самолетните билети и участието (спане, храна, такси за участие) на Световно и Европейско първенство. Всички искаме да живеем в тази прекрасна страна, постоянно говорим младите хора да се върнат, да не напускат България. Аз съм показала и доказала, че съм на Световно ниво, но намирането на средства става все по-трудно. В съседна Турция бизнесмените сами търсят млади таланти, за да ги подпомагат. У нас се инвестира в чалгата и в какви ли не пошли реалити шоута. А на мен са ми необходими не милиони, а няколко десетки хиляди лева на година. Бих искала да имам един солиден и сериозен спонсор за следващите 4 г., за да навляза по-сериозно в женския елит и след време да атакувам световната титла при жените. Надявам се дори и хората от Свиленградския регион да помогнат - та тук са най-хубавите дини, пъпеши и домати в цял свят!
- Какво е мнението ти за проблема с отнетия лиценз на родната федерация по шах?
- Това е доста неприятно за всеки един шахматист. Нямаме право да участваме от името на България на официални състезания. Аз станах европейска шампионка под флага на Европейския съюз. Надявам се здравият разум да надделее и нещата да почнат да се пооправят.
- Ти си в 9 клас. Успяваш ли да съчетаеш шаха с ученето? Каква ученичка си?
- Получавам стипендия за отличен успех, която е 35 лв. на месец. Това показва, че съм отлична ученичка. Уча Оперативно счетоводство в Националната търговска гимназия „Васил Левски“ в Пловдив. Трудно ми е, защото често съм по състезания и после трябва да наваксвам пропуснатия материал. Но учителите ми разбират това и ми дават време, за да пропусна наваксаното. А и моите съученици Николай, Катя, Валя и останалите много ми помагат. Много се радвам, че сме такъв хубав клас.
- За какво мечтае едно толкова талантливо момиче като теб?
- В шахматно отношение мечтая да съм втората българка след Антоанета Стефанова станала световна шампионка за жени. Мечтая си и България да е много по-добро място за живеене, младите хора да остават тук. Но като размишлявам разбирам, че липсата на морал и на християнски ценности водят до разруха. Да, мечтая си и искам християнските ценности да бъдат издигнати на пиедестал и хората да почнат да ги спазват.
- Замисляла ли си се да започнеш да се състезаваш за друга държава, а не за България? Имаш ли подобни предложения?
- Имало е няколко неофициални разговора с баща ми и с мен. Но те са стопирани още в началото. Ние сме си патриоти, обичаме си България, гордеем се със страната си! Нашата страна има всичко необходимо - море, планини, минерални извори, плодородна земя, страхотни плодове и зеленчуци. Та това наистина си е земен рай, който ние не оценяваме. Както споменах, липсата на морал и християнски ценности водят до всичко лошо - корупция, хаос, неморалност. Бих искала да съм пример, че със честен труд и тук в България може да успееш. Колкото и да не ви се вярва, но по-добро място от България – няма!
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА