Сериозно се увеличава броят на делата за контрабанда на акцизни стоки. Писмените преводи ще оскъпят и забавят съдебното производство
Г-н Стоянов, каква е тенденцията, наблюдава ли се ръст в делата, свързани с контрабандата на акцизни стоки?
От началото на годината се наблюдават сериозни увеличения на случаите, в които са задържани автомобили, пренасящи акцизни стоки без бандерол – основно става въпрос за цигари от безмитните магазини в Турция. Цигарите се пренасят укрити в автомобили, в автобуси през ГКПП Капитан Андреево.
Колко дела са заведени от началото на годината досега?
За първите четири месеца на т. г. са 35 наказателни производства срещу 42 лица, касаещи акцизни стоки без бандерол. Когато предметът на деянието е с по-ниска стойност от три минимални работни заплати, се провежда административно производство и се налагат наказания от Митница Свиленград, като тези случаи също не са малко.
Всъщност досъдебно производство в прокуратурата се образува, когато контрабандата е на стойност над 3 минимални работни заплати...
Да.
Има ли практика вече да се отнемат автомобилите на такива нарушители?
Усилията на Районна прокуратура от началото на тази година са в тази насока – когато автомобилът, послужил за държането и превозването на акцизните стоки без бндерол е собственост на извършителя на престъплението, същият да бъде задържан с цел обезпечаване последващо отнемане. Разбирането на съда относно приложението на тази норма на Наказателния кодекс обаче противоречи на разбирането на прокуратурата. Районен съд – Свиленград до настоящия момент смята, че тези автомобили не подлежат на обезпечаване и не следва да бъдат отнемани в полза на държавата, независимо че през февруари 2011 г. има решение на Върховния касационен съд /ВКС/, с което е потвърдено решение на Пазарджишки окръжен съд за отнемане на автомобил, послужил за превозване на акцизни стоки. В случаите, в които съдът ни отказва да отнеме в полза на държавата тези автомобили, протестираме пред Хасковския окръжен съд /ХОС/, като до момента все още няма съдебен акт на ХОС, с който да се е произнесъл по този въпрос.
Тази година колко такива протеста сте направили пред ХОС?
Като брой не мога да кажа, но са доста – може би има 5 или 6 случая, в които съдът отказва налагането на обезпечение на автомобила по реда на НПК. Обезпечаването е процедура по НПК, която ограничава възможността на собственика на автомобила да се разпорежда с него до приключване на наказателното производство. Другите случаи, в които ние сме отказали да върнем иззетите такива автомобили, при обжалването съдът ги е върнал на жалбоподателите.
Какви могат да бъдат мотивите за връщането на колите?
Съдът е на становище, че автомобилите, послужили за държане, за пренасяне на акцизни стоки, не следва да бъдат отнемани в полза на държавата, независимо от разпоредбата в общата част на НК, където е посочено, че вещите, собственост на извършителя и послужили за извършване на умишлено престъпление, подлежат на отнемане в полза на държавата. Мотивите са, че автомобилът не е основно, а улесняващо средство при деянието. Ние сме на обратното мнение.
Очаквате ли тези ваши искания за в бъдеще да бъдат прилагани?
На този етап няма индикации, че съдът ще приеме тези наши искания. Искам да видя и становището на горните инстанции, включително, ако е необходимо, и на ВКС, въпреки че вече има, както казах, негово решение в тази насока.
При условие, че бъдат отнемани автомобилите, считате ли, че ще намалее контрабандата на цигари?
Една от целите на наказанието в НК е именно както превенцията и превъзпитанието на извършителите, така и действието му предупредително спрямо останалите членове на обществото. Знаейки сериозните санкции, които се налагат и които са предвидени в НК, би следвало гражданите да коригират поведението си в тая насока, още повече, че в момента политиката на държавата е в посока ограничаване контрабандата на акцизни стоки, която пряко рефлектира върху събираемостта и приходната част на републиканския бюджет, в който акцизите са основно перо.
Миналата година бе приета поправка в НК, с която санкцията за този вид престъпления по чл. 234 бе завишена – от 1 до 6 години. Това не е ли някаква възпираща мярка все пак?
Да, в момента наказанието е от 1 до 6 години, преди нямаше долна граница и беше допустимо да бъде наложено наказание „пробация“. Към настоящия момент може да бъде наложено наказание само лишаване от свобода и кумулативно предвидената глоба, която е съобразена със стойността на пренасяните цигари, предмет на престъплението. В повечето случаи, когато извършителите не са осъждани, лишаването от свобода е условно с изпитателен срок.
Досега има ли ефективно осъдени?
До този момент по този състав на престъпление – не. Присъдите са предимно условни. Затова следва да се имат предвид манталитетът и разбиранията на българина, че докато не понесе имуществена санкция, някои неща не ги приема достатъчно сериозно.
Какъв е профилът на този вид престъпници?
Най-различни са. Една част от тях са много ниско грамотни от ромски произход. От най-различни части на страната са – от Нова Загора, от Пазарджишко, Сливен. Има и от свиленградския регион някои. Според събираните от нас данни се оказва, че тези хора нееднократно са залавяни от Митницата, което говори за някаква системност в извършването на тези деяния. Наказвани са по административен ред многократно, но явно налаганите им глоби не са подействали възпиращо и те продължават да се занимават с тази дейност. Според мен колите следва да бъдат отнемани в полза на държавата, особено в случаите, когато в самите автомобили има обособени тайници, което вече говори, че това превозно средство се ползва именно с такава цел. То не се ползва по предназначение като транспортно средство за превоз на пътници, а с единствената идея да бъдат укривани, пренасяни, държани акцизни стоки без знанието на Митницата и на органите на полицията, което означава, че този автомобил вече е средство за извършване на това престъпление.
Обикновено какви са количествата на пренасяните акцизни стоки?
Различно е количеството. По-голямата част от случаите са в рамките между 1 000 до 3 000 лв. стойност на цигарите, които пренасят. Единственият по-сериозен случай беше в началото на тази година - микробус, пълен с папироси, заловен от органите на МВР някъде към Сива река. Микробусът не е конфискуван.
Изминаха вече няколко дни откакто влезе в сила новата разпоредба за задължителните писмени преводи на подсъдимите, които не говорят български език...
За тази разпоредба съм сигнализирал ръководството на прокуратурата може би година преди влизането й в сила. Запознат е и главният прокурор, и заместниците на главния прокурор. Подхождат с разбиране по въпроса, но се касае за разпоредба, която е в съответствие с европейското законодателство и с оглед членството на България в Европейския съюз ние сме длъжни да прилагаме разпоредбите и правилата, които съществуват в наказателното право на Европейския съюз. Макар че, имайки предвид финансовата криза и малкият ни бюджет /същото важи и за органите на МВР, които са разследващите органи/, това ще натовари прекомерно както бюджета, така и самите работещи в МВР и съдебната система. Още повече, че в много случаи писменият превод е безсмислен, тъй като може би 60 % от чужденците, които биват обвиняеми и осъдени, са неграмотни. На един неграмотен човек като му се връчи документ, преведен на какъвто и да е език, за него е едно и също. Той не може да го прочете.
Освен финансовата страна обаче има и друг проблем – няма достатъчно преводачи...
Това също е много сериозен проблем. Сега при нас едно досъдебно производство с чужденци приключва в рамките на 3, 4, 5 дни, понякога и в по-къси срокове. Има бързи и неотложни производства. Преводите първо са скъпи, после липсват преводачи по някои редки езици. Някои от преводачите не владеят достатъчно добре езиците. Това е свързано с търсене на специалисти от други населени места. Просто производството ще се затрудни много, както в досъдебната фаза, така и в съдебната. А една от идеите и целите на съдебните реформи, на промените в законодателството е именно предвидимото и бързо правосъдие.
Вече сблъскахте ли се с тези проблеми?
За тези дни от 28-и април насам имаше вече няколко такива случая, успяха да ги решат както разследващите, така и ние.
Явно са били на по-популярни езици?
Двете от обвиняемите бяха колумбийки. Особено е трудно да се намерят преводачи за наречията, които се говорят в Афганистан. Преводачи, които ги владеят говоримо, се намират, но да знаят на достатъчно високо ниво, за да могат и да пишат, е трудно да се намерят. Да не говорим, че ако ги открием, то стойността на техния труд е доста висока. Наскоро имаше случай, който приключи в действието на стария НПК – лице от Шриланка владееше единствено тамилски. Оказа се, че в България в Съюза на преводачите няма регистриран нито един преводач, владеещ тамилски. Осъществихме превод в София чрез двама преводачи – единият, владеещ тамилски, а другият – владеещ матерния език на първия преводач. Те казаха, че идването само на един от тях в Свиленград ще струва 300 лева, и то за устен превод, без писмен.
Преди няколко дни председателят на ВКС Лазар Груев беше в Хасково и направи изявление, че ще инициира една среща с граничните съдилища и прокуратури в страната точно по тези проблеми...
Проведена е такава среща в петък и събота. В Свиленград са били председателят на ВКС, заместниците му, съ дии от Върховния съд, председател на окръжни съдилища, но представител на РП не е поканен да присъства, затова не мога да коментирам.
Продължава ли тенденцията почти всеки ден да има случаи на нелегално преминаващи границата?
Продължава. Преди няколко години се забелязваше някаква цикличност на преминаващите незаконно границата, съобразяваха се с атмосферните условия. През зимата, когато имаше сняг, имаше по-малко нарушители на границата, но от 1 – 2 години се забелязва, че времето не е от значение за тези хора. Преминават и в сняг и в дъжд, лошото време не ги спира.
От началото на годината досега колко производства срещу нарушителите на границата са образувани?
За миналата година общата бройка на чужденците, преминали през съда, е около 600, а за първите 4 месеца на т. г. са образувани 99 наказателни производства срещу 198 лица. Като тенденция не се наблюдава намаляване.
Интервюто взе:
Николай КОЛЕВ