- Д-р Кръстев, досега в свиленградската болница не е имало ендокринолог. Как се решихте да дойдете тук от София?
- В Александровска болница, където работих цял живот, вече ми предстои пенсиониране и реших да сменя малко обстановката. Там ми предложиха да ме преназначат, но аз отказах. Случайно се запознах с управителя на свиленградската болница д-р Ермов, той ми предложи да дойда тук и аз приех. Тук ми е по-добре, защото е спокойно, няма го напрежението – преподаване, пациенти и наука дълги години.
- Вие сте висококвалифициран специалист. Удовлетворява ли ви работата в една малка болница?
- Преди 35 години само в София можеше да се прави диагностика на ниво. В другите болници нямаше необходимата техника, апаратура, лаборатория. Сега вече не е така. Аз се срещнах с д-р Генева, която завежда свиленградската лаборатория. Няма да има проблем с изследванията, които са ми необходими. Болницата има страхотен ехограф, същите са ехографите и в столицата. Има и скенер. Всичко това ми позволява да провеждам прекрасна дейност. Ако се наложи да изпратим проби за изследване в София, на следващия ден можем да видим резултатите в Интернет. Така че няма никакъв проблем. Обстановката в свиленградската болница е страхотна.
- Няма ли да ви липсва академичната атмосфера?
- Уморих се, седем книги съм написал, имам над 140 научни публикации, вече не ми липсва. А и нищо не ми пречи да се занимавам с научна дейност, ако имам интересни случаи. Науката не се търси, а е свързана директно с практиката.
- В малка болница като свиленградската достатъчно ли са пациентите, които имат нужда от ендокринолог?
- Да, достатъчни са пациентите само от Свиленград. Но тук ще идват от цялата страна. Аз приемах пациенти от цяла България в клиниката в София. Сега, когато управителят на болницата д-р Ермов успее да се пребори със Здравната каса и получим право да приемаме болни, те ще тръгнат насам. Вече ми се обаждат от Стара Загора, от Дупница, от Русе. Миналата седмица тук дойде отец Бенедикт от Атонския манастир да го прегледам. Пациентите вървят след лекаря, от когото са получили някакъв ефект. Освен това, Свиленград е гранична община и тук могат да бъдат привлечени пациенти от съседните Гърция и Турция.
- Напоследък много се коментира темата с аварията във Фукушима, а и вие вече сте бил лекар, когато през 1986 г. стана аварията в Чернобил. Има ли връзка между повишената радиация и раковите заболявания?
- Наскоро чух, че някаква докторка се изказала, че раковите заболявания нямали нищо общо с радиацията в Чернобил. Това момиче или е недоучено, или идва от друг свят. Аз въведох пункционната биопсия на щитовидната жлеза в България. Пунктирал съм минимум 2 500 души. Към края на третата година имах 5-6 дечица от 5 до 12-годишна възраст с папиларни раци със съпътстващо възпаление на щитовидната жлеза. Четири-пет години по-късно Тиреоидната асоциация на Европа излезе с общ доклад за увеличаване на броя на т. нар. раци-възпаления. Другото мнение, че само с малко йод ние ще се защитим от радиацията, не е вярно. Така ние защитаваме само щитовидната жлеза, но не и организма. Но цезият и стронцият се натрупват в костите. Може да се направи много лесно една статистика – до Чернобил и след Чернобил. Говори се, че към десетата година е бумът на злокачествени болести на щитовидната жлеза след облъчване. Не е така. Аз през третата, четвъртата и петата година установих най-много туморни заболявания при деца и възрастни. Това се дължи на Чернобилската авария. Преди и след това аз нямах такива групи от болни. За Фукушима е същото.
- В бъдеще очаква ли се да има още последствия от Чернобилската авария?
- Аз от това се страхувам. Но от Фукушима ме е страх повече в момента.
- Увеличават ли се заболяванията на жлезите с вътрешна секреция?
- Имаме голям ръст на диабетно болните, от там и на исхемичната болест на сърцето, мозъка, крайниците и т. н. Щитовидните заболявания са много чести. Един голям проблем на населението е стерилитетът. Аз се занимавам с ендокринен стерилитет и, така да се каже, имам около 45 бебета вече.
- Какъв е здравословният начин на живот?
- Човек да живее в Свиленград, да е спокоен и да има нормален ритъм на работа.
Интервюто взе: Николай КОЛЕВ
