19
Чет, Дек
30 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

Хората тук все още се притесняват да се консултират с психолог

От септември миналата година функционира първият кабинет по психологическо консултиране в Свиленград, който е и единствен. В него работи психотерапевтът Елисавета Янчева. Тя е родена в Русе през 1963 г. Завършила е предучилищна педагогика, след това обща психология, както и клинична психология. През 1999 г. получава диплома от международно обучение по психодрама. Има няколко специализации. В продължение на 15 години е била преподавател в Русенския университет. От миналата година е доктор на психологическите науки, защитила е дисертация на тема екзистенциална психология.

  • Г-жо Янчева, вече от близо година имате кабинет тук. Ползват ли свиленградчани вашата помощ?

Да, има интерес, това е първият кабинет, даващ психологически консултации. Досега в Свиленград не е имало такъв и в момента е единствен.

Тук се дават индивидуални консултации за възрастни и деца, семейни и партньорски двойки, фирмени екипи. Занимавам се и с Body therapy – терапия на тялото чрез танц.

  • С какви проблеми най-често идват хората при вас?

  • Трудно ми е да кажа, защото няма честотност, няма повторяемост на проблемите, няма два еднакви проблема. Всеки е абсолютно индивидуален, няма два сходни случая. Но най-общо бих ги нарекла социално-битови проблеми. Работила съм с деца с агресия, деца, които не желаят да се хранят. Идват и с любовни проблеми. Със сексуални също, макар да не си ги признават и да не ги съобщават. Имам случаи и на млади хора, които искат да заявят, че са хомосексуални, но не знаят как.

  • Тежки случаи имате ли?

  • Тежките проблематики са зависимостите – наркомания, алкохолизъм, анорексия, булимия. Работих с едно момиче с анорексия, успях да го спася и се гордея със себе си. При мен дойде и един баща на наркоман. Обясних му, че синът му първо трябва да отиде в клиника, след това е моята работа. Така е с всички зависимости, страдащите от алкохолизъм, анорексия, наркомания трябва първо да се лекуват в клиника и след това при мен. Алкохолиците пък са най-невероятните манипулатори и най-трудно си признават проблема.

  • Свиленградчани притесняват ли се да търсят психологическа помощ при терапевт?

  • Да, Свиленград е специфичен в това отношение. Хората тук са по-притеснени, отколкото в по-големите градове. Притесняват се да влязат в кабинета, защото ги е срам. Така са възпитани, обременени са. Притесняват се да не си кажат другите нещо за тях. А едно консултиране е просто консултация. То не е непременно лечение, не е задължително да бъдеш болен, за да се консултираш. Хората си мислят, че трябва да имаш кой знае какъв страшен проблем, за да отидеш при психолог.

  • Хората често не правят разграничение между психиатър и психолог.

  • Психиатърът има медицинско образование, той лекува медикаментозно, той ще изпише рецепта. Психологът ще седне да си поговори с теб. Психе е душа от старогръцки. Психологът е терапевт, който лекува душата ти, психиатърът е медик.

  • Всъщност вашата терапия в какво се изразява?

  • В това, което правим в момента, разговаряме. Разбира се, има различни методи. Ползват се и помощни средства - осветление, звук, играчки, предмети. Прави се и избор на обстановка, не е задължително сесията да бъде в кабинета. Може навън или домашно посещение. Най-важното нещо е клиентът да се чувства защитен и обгрижен.

  • Има ли сфери, в които се чувствате безсилна да помогнете?

  • Да, в случаи на склонност към самоубийство. Това ме плаши и с такива хора не знам дали мога да работя. Ако има случай на човек, който прави опит за самоубийство и ме повикат, ще отида и ще го спася, но след това някой трябва да спасява мен. Психологът вкарва душата си в терапията. Моите два работни инструмента са интелектът и емоцията ми. Много е тежка работата. Проблемът се съпреживява. Моята работа е, образно казано, да науча човека да си лови риба, а не да му уловя риба. Има много ясен лакмус за добрия и лошия терапевт. Лошият терапевт дава много съвети, добрият задава много въпроси.

  • Какви други впечатления имате от свиленградчани?

  • Младите хора бягат, градът не им предлага работа. Освен това заплатите са обидно ниски. Това е още една причина хората да не могат да си позволяват терапия. Освен това ми прави впечатление, че тук предпочитат да отидат на врачка, вместо при психолог. Ще дадат там 50 лв., вместо 20 лв. при мен. А разликата е огромна. В единия случай става въпрос за наука, а в другия - за шарлатания. Врачката ще ти посипе главата обилно с пепел и ще ти каже това, което би искал да чуеш. Психологът ще ти бръкне в душата много надълбоко и ще те боли. Много хора се отказват на втора, максимум на трета сесия, защото се изплашват.

  • Ползва ли се изповедта като терапия?

  • Да, но ако някой иска само да се изповяда, трябва да отиде при пастор. Ако иска да получи и промяна на това, за което се изповядва, трябва да дойде при мен. Но 99 % от хората се страхуват от промяната.

  • Резултатът винаги ли е положителен, терапията няма ли понякога обратен ефект?

  • По света има случаи на хора, които са се самоубивали след терапия. Когато отидеш при терапевт, той ти отваря душата. Ако е добър терапевт, в края на сесията ще я затвори, ще те охлади емоционално. В противен случай излизаш навън уязвим. Проблемът е, че много терапевти не знаят как да направят това.

  • „Психолог“ на Запад е много актуална и много широко застъпена професия. Даже във фирмите и учрежданията има назначени психолози.

  • Да, това е така. Аз много обичам да правя тренинг със служители, но не трябва да има никаква йерархия, т.е. шефът не трябва да присъства на тренинга. Навсякъде, където има повече от 5 души екип, е нужен психолог. Обаче ако този психолог не е кадърен, прави повече бели, отколкото да помага.

  • На Запад е много добре платена тази професия. Как е в България?

  • Зависи кой е градът. В София са много добри цените, в Русе са добри. В Русе работех на 50 лв. на час, но тук като видях какви са заплатите, моментално смъкнах на 20 лв., защото важното е услугата да бъде достъпна за хората.

  • Отчаян ли е българинът?

  • Българинът е най-оцеляващият човек. Обаче е мрънкащ човек, но да си помрънкаш не е лошо. На това се казва вентилиране на емоцията.

  • Фобиите подлежат ли на психотерапия?

  • Естествено. Има над 100 вида фобии. Има метод за лечение на фобиите, те са лека проблематика.

  • Имате ли клиенти с много добър социален статус?

  • Да, презадоволените хора са много по-зле от хората, които са в нужда. Тези, които ежедневно оцеляват, са много по-силни, те заякват емоционално. Излишъкът не води до стабилност.

  • Кои са основните фактори за добро психологическо здраве?

  • На първо място човек трябва да обича себе си – непременно и на всяка цена. Имам едно предложение – да водя рубрика във вестник „Старият мост“ по читателски запитвания, които могат да бъдат и анонимни. Аз ще им отговарям от страниците на вестника напълно безплатно.

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ