Комисия от РИОСВ определи състоянието на находището в „Лозенски път“ като лошо
На следи от засилена паша в находището на блатно кокиче в защитената местност „Лозенски път“ край Свиленград се натъкна екип на „Старият мост“. Запознати твърдят, че в района постоянно се виждат крави, които тъпчат и пасат вписаното в Червената книга на България растение.
В момента едва по около 30 – 40 дка има нацъфтяло блатно кокиче, докато преди години по време на цъфтеж местността е изглеждала като огромно бяло поле.
За лошото състояние на находището в „Лозенки път“ и другите две в област Хасково - „Долната ова“ в община Любимец и „Сазлъка“ край харманлийското село Бисер, посочват в доклада си до Министерството и експерти от РИОСВ. Те бяха на проверка по находищата на 11 април. Според инспекторите и през тази година слабата популация се дължи на ниската влажност в местата на обитание на блатното кокиче, което се нуждае от преувлажняване и дори заливане на почвата през пролетните месеци, за да може да се развие, а и да бъдат потиснати конкурентните видове. На кметовете пък е предписано да се засили контролът до прецъфтяване на растенията. Най-вероятно за единадесета поредна година от находищата няма да се добива суровина за фармацевтичната промишленост.
Припомняме, че през 2009 г. община Свиленград спечели и реализира проект „Възстановяване и опазване на ЗМ „Лозенски път“ - влажна зона – находище на блатно кокиче и устойчиво ползване на биологични ресурси“. Бяха изразходвани 527 784 лв., като 85 % от средствата бяха предоставени от Европейския фонд за регионално развитие по приоритетна ос 3 на оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“, а останалите – от държавния бюджет. Реализацията на разработката обаче явно не е довела до подобряване състоянието на находището, след като се предвижда и тази година от него да не се добива лечебното растение. За сравнение преди петнадесетина години за един сезон са били предадени тонове. В изпълнение на дейностите по проекта на общината през есента на 2009 г. експерт-ботаник и експерт-хабитати съвместно разработиха научна експертиза за състоянието на популацията на блатното кокиче. Според нея свиленградската защитена местност е едно от последните находища на блатно кокиче по поречието на река Марица. Числеността на вида в района рязко спадала заради прекомерна паша на животни и често опожаряване на сухи треви. Експертите тогава препоръчали спешни мерки, за да се запази то и в бъдеще да се ползва като ресурс за билкова суровина - възстановяване на водния режим, ограждане и маркиране на границите на местността, охрана и постоянен мониторинг на състоянието на блатното кокиче. Тези предложения, както и други дейности като ограждане и маркиране на границите на местността, оформяне на кътове за отдих на посетителите, поставяне на указателни табели и т. н. бяха заложени в проекта на общината, който приключи през 2013 г. Изглежда обаче ефектът от него е крайно незадоволителен предвид количеството и качеството на блатното кокиче в находището и факта, че вече години наред не е предаден нито килограм от суровината за фармацевтични цели.
Впрочем, през 1998 г. по 5-годишен договор, сключен между общината и Министерството на околната среда, от тукашното находище са били събрани 3 тона маса за изсушаване. Тази година е била най-силната, като тогава лечебното растение било в най-добрата си форма. През целия период на договора пък от находището са добити около 10 тона суровина. Според запознати по-късно през 2000 г. е излязъл закон, според който общините трябва да се разпореждат със защитените местности и след това състоянието на находището се влошило. Местността „Лозенски път“ е обявена за защитена през април 1980 г. със заповед на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет. Тогава площта на находището е била 480 дка. По-късно – през 1992-1993 г., при възстановяването на земеделските земи, около 160 дка от него са били върнати на собствениците им, които разорали терените и унищожили лечебното растение в тях. Цялата площ на защитената местност „Лозенски път“ в момента е 319,9 дка.
Според специалисти нашето находище е уникално, защото е естествено. То е попадало в граничен район, така хората не са имали възможност да го посещават и блатното кокиче се е запазило. През април 1995 г. комисия от специалисти от екоминистерството, Института по ботаника в БАН, РИОСВ и др. е констатирала, че находището е с много висока плътност и има много добри ресурсни възможности. Тогава е издадено предписание като източник на суровина да се използват 60 % от него. През същата година общината е изготвила проект и през февруари 1996 г. е подписан договор с екоминистерството за отпускане на 150 000 лв., или деноминирани 15 000 лв. С тези пари около цялото находище са се поставили 300 циментови кола и се опънала тел за ограда. По-късно обаче коловете са били разграбени от местни хора.
На територията на РИОСВ - Хасково има още две естествени находища на блатното кокиче. Това са защитените местности „Долната ова“ в община Любимец и природната забележителност „Сазлъка“ край село Бисер, община Харманли. В цялата страна са известни 16 находища на вида.
Блатното кокиче е под режим на опазване и регулирано ползване според Закона за биологичното разнообразие. Ежегодното събиране на билката се определя със заповед на министъра на околната среда и водите след оценка на състоянието на находищата от експертна комисия. Забраната за събиране на растението е и мярка за възстановяване и подобряване на популациите му.
Както е известно, блатното кокиче се използва като суровина за добиване на алкалоида галантамин, на чиято основа се произвеждат лекарства за лечение на детски паралич (Нивалин), болестта на Алцхаймер и много други неврологични заболявания.
СМ
