Материал за Свиленград публикува известният немски вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ в началото на този месец. Авторът Михаел Мартенс явно е бил силно впечатлен, за разлика от местните хора, от наименованието на тукашния бар“Оргазъм“. Още в първото изречение на репортажа той саркастично описва мила родна картинка: майка бие детето си пред въпросното заведение.
В Свиленград времето сякаш е спряло: в центъра търговци продават евтини бижута, хората са насядали по кафенетата, а една майка бие детето си пред бар „Оргазъм”. Тоест, в града всичко е наред, пише авторитетният германски вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг" на 2 април.
Докато в други части на света цели региони биват опустошени от земетресения, цунамита и други природни бедствия, бунтовници се борят срещу диктатори или сменят правителства, на централната улица в Свиленград времето сякаш е спряло. Свиленград е един дремещ в сянката на историята преден пост на Европа. На няколко километра от него минава българската граница с Гърция и Турция. В началото на населеното място има две табели, които показват, че до София има 313 км, а до Истанбул 255 км. Общото усещане обаче е, че оттук всичко е далече", пише авторът Михаел Мартенс.
Някога този регион е бил процъфтяващ, сега е една от най-дълбоките провинции на Европа. И поради тази причина Свиленград е добро място за разбиране на Европа. Как се живее в периферията на континента? С оглед на търговията - всъщност добре. След присъединяването на България към ЕС нещата потръгват, казва роденият през 1977 година в едно село до Свиленград Марин Беев. Сега той продава цялата си пшеничена реколта в Гърция и Италия, с която произвеждат гръцки хлебни изделия или пък традиционни италиански спагети.
"В Гърция качеството на стоката се заплаща добре, в България не е така", казва Бежев и допълва, че в родината си получава най-много 215 евро за тон пшеница, а в Гърция цената е 255. Марин Беев е от онзи рядък вид хора, каквито все по-трудно откриваме в благосъстоятелната Западна Европа, а именно: той е привърженик и поддръжник на ЕС. Влизането в Общността е най-доброто, което можеше да се случи на България, подчертава той.
Журналистът разказва и за срещите си с други търговци и кмета на южния български град, които споделят, че от 2007 г насам границата с Турция и липсващата вече такава с Гърция се е превърнала в благословия за тях. Българските търговци сами могат да преценят къде е по-изгодно да продават стоката си - дали в България или в Гърция, безработните граждани на Свиленград пък лесно могат да намерят работа в Гърция, а откакто граничната стена с гърците изчезна, българите осъзнали, че се разбират все по-добре с турците. Може би защото границата между България и Турция все още си стои, коментира Мартенс.
