Готов е ръкописът на историята на Свиленград за периода от 1912 до 1945 година. Така след книгата „Миналото на Свиленград /История на града до 1913 г./” на Анастас Разбойников и Спас Разбойников градът ще има научен труд за още един важен период от своето развитие. Ръководител на авторския колектив е д-р на историческите науки Красимира Узунова, главен уредник в Регионалния исторически музей в Хасково. В екипа са още Стефан Каймаков и Жечка Тодорова от Общинския музей в Свиленград.
Историята е написана не в тясна академична рамка, а за широк кръг, който да я чете с интерес, казва д-р Красимира Узунова. Тя е структурирала изследването в две части: стопански живот и обществено политическо развитие. Главното за проучвания период е , че след 1912 г Свиленград започва да се разделя с облика си на селище, управлявано по турските закони след Освобождението на България, и преминава към индустриално производство, модерно образование, културно обновление. Използвани са голям брой документи, съхранявани в държавните архиви. Важно място сред тях заемат протоколните книги на общината, перфектно запазени в архива в Хасково. Те дават реална представа как се е управлявал градът - вече в пределите на България, какви спорове са водили общинските съветници и какви решения са вземали. На базата на тези стотици страници се опитах да извлека цялостната картина на развитието на града, разказва Узунова. Общото ми впечатление е, че кметовете и общинските съветници, независимо коя партия е била управляващата, са работили с една мисъл: да стабилизират града, да го превърнат в модерен, с добре живеещо население. Документите разказват как местните управници настояват в различни министерства да получават повече финансови средства за града. Особено настойчиви са за оцеляване на просветата след опожаряването на училищата от турците през 1913 г. Неголемият по брой на население център на околия преживява много трудности, докато успее да заличи следите от опустошението. В същото време в Свиленград пристигат и много бежанци от съседни или по-далечни селища, които също търсят подкрепа. Влияние върху стопанското развитие по онова време оказват свилоточната кооперация „Коприна” и тютюневата кооперация „Тракия”.
Върхът на стопанското преуспяване е 1936 година: Свиленград се стабилизира, обликът му е променен. Израстват нови обществени сгради, сиропиталище, антрепозит, училища. Важен жп възел, търговски и селскостопански център, Свиленград от изпепелено селище възкръсва като нови динамичен за тогавашните условия град. През всичките тези години населението проявява активност и солидарност, хората помагат кой с каквото може. Оформя се местна интелигенция, през 40-те години на миналия век градът има десетина студенти в чужбина...
Постарах се историята на Свиленград да стане интересен разказ, казва изследователката д-р Красимира Узунова. Новата книга, написана по поръчка на общината и посветена на предстоящата 100-годишнина от Освобождението на Свиленград, ще бъде илюстрирана със снимки от фонда на свиленградския музей.
Златка МИХАЙЛОВА
