Националният исторически музей оформи и откри ново изложбено пространство, което представя периода късна античност в България.
Във витрините са показани и най-впечатляващите находки от обектите, които Националният исторически музей проучва. Сред тях е крепостта Букелон край свиленградското село Маточина, находките са част от постоянната експозиция на музея.
Продължаващите археологически изследвания в бъдеще ще обогатяват експозицията на музея, казват историците. Късната античност е един от най-динамичните периоди на историята на българските земи. Тогава протичат значителни политически, икономически и религиозни промени, свързани с изграждането на нова административна и военна структура на империята, налагането на християнството за водеща религия, изграждането на нови култови средища. Същевременно епохата е белязана от преселението на големи маси племена, които проникват през границата на Източната римска империя и поставят началото на трайно заселване на готи, славяни, авари и прабългари. Строят се мощни крепости и отбранителни съоръжения. Градовете са укрепвани с крепостни стени. Изграждат се нови пътища от здрава каменна настилка с цел по-бързото придвижване на римската войска.
Първото цялостно архитектурно и археологическо изследване на крепостта Букелон е проведено през 1961 г. от арх. Стефан Бояджиев от БАН. Резултатите са публикувани в списание „Археология“ през 1965 г. Според наблюденията на изследователя на кулата е изградена върху останки от античната оградна стена, запазени на височина от 1,80 м към момента на средновековния градеж. Руините край с. Маточина са обявени за обект от национално значение през 1968 г.
СМ
