Министерството на културата подкрепи издаването на книгата „Културното наследство на село Лозен“ с автор Христо Янъков. Председателят на читалище „Просвета 1925“ и кмет на селото, успешно е събрал и поднесъл на читателя факти и събития от културния живот от стари времена до днес.
В първата глава са описани светите места в землището на Лозен. Сред тях на първо място е светилището на Тракийския конник и Аполон, случайно открито през 1893 г. За находките - мраморни оброчни плочки, статуетки, монети пише още в периода 1894-1907 г. един от основателите на българската археология Вацлав Добруски, пръв директор на Народния археологически музей. Подробно е описана историята на храма „Св.вмчк Димитър“, строен от майстори от Дебър. В центъра на средния таван вместо каноничното изображение на Христос Пантократор, е изографисан образът на Бог Отец с поглед към миряните, отбелязва авторът. Сред свещените места е и изворът Хаджа бунар, който според народните вярвания е лековит със солената си вода и тачен от местните хора и от околните села.
Янъков е отделил място на жилищната архитектура в Лозен, част от която е представена по спомени на възрастните жители и от кратката история на селото, издадена през 1933 г. в Свиленград. Най-подробната част от книгата е посветена на домашните занятия-тъкачество, предене, направа на хасъри, плетене, домашна обработка на кожи. Любопитен факт е, че първият обущар в Лозен започнал работа през 1923 г. с материали от Габрово, а първият модел лачени обувки пристигнал от Хасково седем години по-късно. Снимка от възстановка на оригиналния местен обичай „ Правене на подници“ краси корицата на книгата. На празника Ирминден - почит към Св.Йеремия- жените омесвали глина със слама и мълчана вода от бунар и правели сачове и кандилници за дома. Обредът е вписан в регионалната листа на Националната система “Живи човешки съкровища-България“. С него Лозен се включи и в инициативата „Пловдив - европейска столица на културата“.
Книгата представя и летописа на читалище „Просвета 1925“,чието начало било сложено в кафенето на Трифон Димитров с дарени 400 тома.
Днес в партньорство с Министерството на културата, Института по етнология и фолклористика при БАН читалището е организатор на популярния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“, който привлича участници от региона и страната. Изданието е богато илюстрирано със снимки, някои от които се публикуват за първи път. Поместени са списъци на свещенослужителите в църквата „Св.вмчк Димитър“, както и на възрастните хора, дали ценни сведения за миналото на родния край. Отделни елементи от културно-историческото наследство на село Лозен имат значение не само от местен и от регионален характер, а и от национален, смята Христо Янъков.
Авторът, роден и живеещ в Лозен, е потопен в средата, познава жителите и техните истории, отбелязва доц. д-р Валентина Ганева- Райчева.
Монографията е полезно четиво не само за любителите на културното наследство, а и за изследователи в различни области, пише проф. д. и. н. Валерия Фол.
Златка Михайлова
