27
Чет, Ян
29 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

„Антропоморфни керамични съдове от късноеолитния обреден комплекс Капитан Андреево“ е заглавието на новоизлязла книга, чийто автори са Васил Николов и Виктория Петрова от Секцията за праистория в Националния археологически институт с музей при БАН.

Трудът е посветен на новооткрит тип праисторически антропоморфни керамични съдове. /Антропоморфен означава човекоподобен, с човешки черти/. Съдовете са открити при разкопките на голямото къснонеолитно ямно светилище край с. Капитан Андреево, което е функционирало в края на 6 –то и началото на 5 хилядолетие пр. н. е. (5300 - 4900 г. пр. н. е.). По време на Римската епоха на това място е минавал най-важният път Виа Диагоналис, свързващ Средна Европа с Константинопол.

Според двамата учени находките са уникални произведения на древното изкуство, без аналог в Стария свят. Като стилизиран образ на богинята Майка, те заели централно място в късните неолитни ритуали, извършвани в светилището. Богинята-майка е представена с прическа (неин отличителен белег), каквато няма право да носи никоя смъртна жена - с коси, сресани на кок. След продължителна употреба съдовете били смачквани и части от тях били полагани в ритуални ями като дарове за плодородие.

Артефактите бяха открити при разкопките по трасето на автомагистрала „Марица“ през 2012 – 2013 г .Проучването стана възможно с финансовата подкрепа на Световната банка. Експонатите са показвани на престижни археологически изложби.

Преди месец чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов от Секцията за праистория в НАИМ при БАН беше избран за академик. Той е автор на над 11 самостоятелни и колективни монографии и на над 350 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория. Изследовател е на произхода на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, специализираните производства през халколита (вкл. солодобиването), религиозно-митологичната система на древните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически крепости в Европа. Бил е научен ръководител и при проучването на неолитните ямни светилища в местността Дана бунар край Любимец.

Акад. Васил Николов е получавал многобройни отличия, сред които и почетния знак „Златен век“ на огърлие за цялостните му заслуги в развитието и популяризирането на българската праистория и археология.

Златка Михайлова

Снимка: Архив „Старият мост“: По време на разкопките през 2013 г.