06
Пон, Дек
15 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

Готов е дигиталният „Речник на българската литература след Освобождението“ , разработен от Института за литература на Българската академия на науките. Той дава актуална и цялостна визия на българската литература след Освобождението (1878 г.), положена върху богат дигитален фонд и отворена към разнородни групи потребители.

За първи път в него е представена актуална и пълна картина на новата и съвременната българска литература. Включени са повече от 400 статии за поети, белетристи, драматурзи, критици и изследователи на българската литература, библиографии към тях, няколко десетки статии за литературни направления, стотици кратки описания на периодични издания.

Сред представените творци е родената в Свиленград поетеса Рада Александрова. Основна тема в творчеството и са делничните преживявания на съвременния човек, отхвърлил обременяващите го политико-идеологически условности и търсещ опора в първичните, природосъобразни начала на живота, се казва в уеб базираното помагало.

Рада Александрова завършва гимназия в родния си град (1961) и българска филология в Софийския университет (1969). Библиотекарка в Свиленград (1967–1968), учителка в София (1969–1970). Редактор в Радио София (1972–1975), от 1975 – във вестник „Студентска трибуна“, от 1977 – в отдел „Поезия“ на списание. „Пламък“. Управител на издателство „Иван Вазов“ (1992–1995), ръководи отдел „Военноиздателска дейност, военни, културни институции и учреждения“ към Министерство на отбраната (1997–1998).

Носител е на литературна награда на името на Блага Димитрова (2013) на Национален граждански форум „Българка“ за значими произведения на морално-етична тема, написани от жени. Нейни произведения са преведени на белоруски, испански, полски, руски, словашки, турски, унгарски, финландски и шведски език.

Дигиталният „Речник на българската литература след Освобождението“ съхранява и онагледява българското културно наследство и го предлага на широка аудитория в България и в чужбина. Създаден е с идеята да бъде допълван, да бъде в непрестанно развитие . Архивният фонд, включен в изданието, му придава характер на дигитален минимузей на българската литература след 1878 г.

Изработена е и литературна карта на България. На картата на Хасковска област Рада Александрова фигурира заедно с имената на проф. Асен Златаров,проф. Любомир Тенев, родения в Харманли писател Генчо Стоев.

СМ