04
Пет, Окт
25 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

След едногодишно прекъсване през 2021 г. Националният исторически музей продължи археологическите разкопки на крепостта Букелон край с. Маточина. Проектът предвижда да се установи стратиграфията, хронологията на обекта, трасето на късноантичната крепостна стена и съотношението й със средновековната кула.

Проучен е сектор от представителна сграда, градена в opus mixtum, с вход от изток. Подовото й ниво е върху хоросанова замазка, над която е имало тухлена или мраморна настилка. Откритата над него битова керамика подсказва датировка IV – V в.

В пет сектора по източния и западен склон на платото са проучени участъци от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, непосредствено пред външната страна на късноантичната стена, бе разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно одялани каменни блокове. Дебелината й достига до 2,15 м. На този етап на проучванията ни най-ранната дата за нейния градеж е V в. пр. Хр.

В една от контролните траншеи бе разкрито кръгло каменно съоръжение със старателно оформени външни лица. Подът във вътрешността му е върху пласт от нивелирани дребни камъни. Засега не можем да се определи предназначението му. Насипът около него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV – V в., както и шлака. 

Продължиха и проучванията около кулата. От източната ù страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. Не е изключено именно тя да е изградена през средновековието и да е синхронна на кулата.

Изследователски екип: научен ръководител гл. ас. д-р Мариела Инкова, ръководител отдел „История на България през средните векове (VII-XVII в.)“ в Националния исторически музей, заместници: Панайот Антонов (Национален исторически музей) и Ирена Русева (Исторически музей – Свиленград), член на екипа: гл. ас. д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей - БАН).

Финансирането е по проект на Националния исторически музей и е осигурено от Министерство на културата и община Свиленград.