Ирена Русева работи в Исторически музей Свиленград. Дипломираната археоложка в момента участва в разкопки в района на село Капитан Андреево. Научен ръководител на проучванията е гл.ас. д-р Борислав Бориславов от Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ-БАН).
От септември 2017 г. Русева е уредник в отдел ,,Археология” към Исторически музей - Свиленград. Следвала е във Великотърновския университет ,,Св. Св. Кирил и Методий”, специалност Археология. Вече е магистър. Два сезона е участвала в разкопки край крепостта Букелон, с. Маточина. През 2018 г. се включва активно в спасителните археологически проучвания в с. Капитан Андреево. Родена е през 1993 г. в Харманли. С нея разговаряхме за археология и за това какво кара един толкова млад човек да търси следи толкова далеч в миналото.
- Рени, в момента текат разкопки, в които участваш. Къде са, какво сте открили до момента и какво всъщност търсите?
- Да, от средата на месец юли, близо до с. Капитан Андреево, се провеждат спасителни археологически разкопки. Научен ръководител на проучванията е гл.ас. д-р Борислав Бориславов от Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ-БАН). Разкриват се ритуални ями от ранната бронзова и ранножелязната епоха както и ями със стопански характер от ХII век. Средновековните ями вероятно са част от по-голям комплекс (вила или извънградско имение). По това време тези земи са под управлението на Византия.
- В какви други разкопки в региона си участвала?
- През 2017 г. участвах в проучвания на надгробна могила от римския период в района на с. Изворово, Харманлийско, под ръководството на гл. ас. д-р. Борислав Бориславов (НАИМ-БАН). През месец ноември същата година започнаха разкопки и на късноантична и средновековна крепост Букелон при с. Маточина. Проучванията бяха организирани от Националния исторически музей. Там ръководител е гл. ас. д-р Мариела Инкова от НИМ. На крепост Букелон съм била член на археологическия екип два сезона, през 2017 и 2019 г. През 2018 г. се проведоха спасителни археологически проучвания в с. Капитан Андреево, където също се включих активно. Ръководител на проучванията беше Станислав Илиев от Регионалния исторически музей в Хасково.
- Включваш ли се и в археологически проучвания на други места в страната?
- Работата на археолозите е свързана с често пътуване и участие в археологически проучвания на различни места. Интересни обекти има навсякъде и всеки е сам по себе си неповторим и интригуващ. По време на обучението си в университета имахме задължителни студентски практики, които бяха от голяма полза за научването на основните практически методи, които трябва да знае всеки бъдещ археолог. По време на практиките бях на различни обекти. Това са праисторическа селищна могила в с. Хотница, Великотърновско, античен керамичен център до гр. Павликени и ранновизантийски обект при с. Караново, Новозагорско. Като член на археологическия екип съм участвала и в спасителни проучвания на почти всички големи инфраструктурни проекти в страната: АМ Струма (Сандански), АМ Хемус, Балкански поток в района на Разград, Велико Търново, Плевен, Шумен и Русе.
- Разкажи ми за работата си в музея. Има ли интересни археологически предмети тук? Хората интересуват ли се от тях?
- Работата в музея е много разнообразна и, лично за мен, интересна. Едни от основните дейности на музеите са събирателската и научноизследователската. Археолозите в музея издирват и изучават археологическите обекти в района, а откритите находки се превръщат в музейни експонати, които трябва да се поднесат на публиката по атрактивен и интересен начин. Основната дейност на един археолог, работещ в музей, е свързана с обработка на археологическите материали, които постъпват там. Когато има проучвания в даден обект, след това част от откритите или всички открити предмети се предават в музея, на чиято територия са извършени разкопките. Нашата задача е да ги съхраняваме по правилен начин и да ги регистрираме в музейните фондове. След това тези от тях, които са по-представителни, могат да бъдат изложени във витрини. Преди да се случи експонирането на предметите има документални процедури, които се извършват с повишено внимание и прецизност. За да се оформи тази документация, е необходимо да познаваме отлично Закона за културното наследство. След регистрирането им в музейните фондове те са готови да бъдат представени пред любителите на историята. Други дейности, които извършваме в музея са организация и подготовка на изложби. За да се организира една изложба, предварително трябва да бъде обмислено с каква тематика да е тя, за да успее да заинтригува по-широк кръг от аудиторията. Лично за мен всички археологически предмети са интересни. Всяка находка има спецификата на дадена епоха и носи различна информация. Хората, които посещават музея, се интересуват не само от предметите, които виждат, а от това къде, кога, как са открити и от кога датират. Най-голям интерес се забелязва сред учениците и подрастващите. Те са едни от най-редовните ни посетители, тъй като Исторически музей-Свиленград се занимава с образователни дейности, които имат за цел да отключат любов към историята и културно-историческото наследство. Голяма част от децата в детските градини за първи път посещават музей. При тях влагаме особено старание, за да остане посещението им в музея приятен спомен и да имат желанието да посетят и други музеи. За детската аудитория всички предмети са интересни и това ни мотивира да обръщаме повече внимание на дейностите с деца.
- Къде смятате, че в региона ни има нужда от разкопки?
- Разкопките не трябва да са самоцел. Най-добре е те да са част от дългосрочна научна програма или да са елемент от целенасочена стратегия за културен туризъм. Иначе, в нашия регион изобилства от интересни и атрактивни обекти, но е много рисковано за самите обекти да се започват археологически проучвания, без да има сигурност за финансиране, охрана и социализация. Към паметниците в района има голям интерес още в началото на века. Братя Шкорпил, минавайки описват ,,старините”, които са им направили впечатление, но голяма част от тях не са се запазили до ден днешен. Тук са работили уважавани учени като: Васил Миков, Богдан Филов, Иван Велков Димчо Аладжов и др. През 2017 г. започнаха редовни археологически проучвания на крепост Букелон. Обектът се намира непосредствено над селото и е достъпен за посещение. Проучванията там продължиха три последователни сезона до 2019 г. Тази година за жалост има прекъсване, поради липса на финансиране. За момента, това е един от перспективните обекти, на който трябва да се обърне внимание за продължаването на разкопките. По пътя от Свиленград до с. Маточина има още четири интересни обекта, които могат да бъдат посетени. Това са долмените край селата Левка и Студена, скалната църква при с. Михалич и скалната църква при с. Маточина. В рамките на 45 км се оформя един комплекс от поне пет обекта, перспективни за развитието на културно-историческия туризъм в района. Пътят до тях е в много лошо състояние и вероятно голяма част от миналите веднъж по него не смятат да повторят. Затова е много важна и ролята на местната власт и държавата по отношение на подобряване на инфраструктурата.
- Какво кара един млад човек като теб да се рови толкова назад във времето, когато то на практика е пред него?
- Археологията за мен е една сбъдната мечта. Възрастта няма никакво значение, когато човек е влюбен в работата си и има желание да я работи. Това е специфична и по-рядко срещана професия и на практика действителността няма нищо общо с филмите за Индиана Джоунс и Лара Крофт, но тръпката определено я има. Човек трябва да посвети изцяло времето си на тази работата. За разлика от работата в музея, работният ден по археологическите обекти няма определено часово време. Там най-важно е да се използва максимално светлата част от деня за теренната работа. Много често се е налагало да работим от изгрев до залез, за да се приключи с част от поставените задачи. Освен ранното ставане, много често сме поставени пред най-различни метеорологични условия-силно слънце, дъжд, студ и вятър. Когато е кално след дъжд е задължително да си с подходящи обувки и често се прибираш изцапан буквално до ушите. Това обаче не могат да бъдат фактори, които да те накарат да спреш да преследваш целите си. Това е сериозна наука, към която човек трябва да се отнася с повишено внимание. В България за младите археолози не е никак лесно, тъй като възможностите за редовна работа (например в музей) в повечето от случаите са ограничени. Имах късмет, че започнах работа в Исторически музей-Свиленград, защото това за мен е шанс за развитие.
- Какво лично ти си откривала, какво е вълнението, когато откриеш нещо?
- Вълнението, когато откриеш нещо не може да се опише с думи. Чувството да се докоснеш до предмет, който никой не е виждал векове или хилядолетия, е неповторимо преживяване! Струва си тежката работа в студ и пек. Откривала съм различни находки, от които всяка е интересна по свой собствен начин. По-интересни за мен са: керамичните съдове, култовите фигурки от глина (човешки и животински), бойни оръдия, култови масички за тайнствени ритуали, костени предмети (накити, амулети, шила, игли), като най-любими са ми костените кукички и харпуните за риболов. Най-вълнуващо е проучването на некрополите, крепостите и жилищата, тъй като от тях научваме по какъв начин са живеели хората от древността.
Интервюто взе: Катя Иванова
