В зала Праистория на Националния археологически музей в София са изложени две причудливи по своята форма керамични чаши от времето на ранната бронзова епоха или III хилядолетие пр.Хр.
Те са открити близо до раннобронзовото селище край свиленградското село Михалич, което се появява в научната литература още в далечната 1933 г. Музеят обяви двете чаши за експонат на месец ноември.
Чашите са археологически находки от района близо до раннобронзовото селище в местността Баа дере край Михалич. Те са познати в археологическата литература като Троянски чаши и са сред най-популярните и дискутирани керамични форми от ранната бронзова епоха. В България за първи път са открити именно в Михалич, отбелязва археологът Димчо Аладжов. Появата и разпространението на т. нар. Троянски чаши се свързва с интензивните културни и търговски контакти през III хилядолетие пр.Хр. в Егейския свят, Балканския полуостров, Анатолия и Северна Сирия.
Според изследователката д-р Морена Стефанова двата екземпляра от колекцията на Националния археологически музей са внос от Троя. В периода 1998–2003 г. тя е ръководител на разкопките на раннобронзовото укрепено селище при Михалич.
Струва си да се подчертае, че тези специфични съдове могат да се разглеждат не само като предмет на търговия, но и като индикатор за организиране на винопроизводство и традиции в пиенето на алкохол, обясняват от музея. Интересно е, че повечето чаши са нестабилни, когато са пълни с течност, и вероятно са използвани по време на церемонии, свързани с консумацията на вино, обикновено провеждани от елита.
Националният археологически музей се включи в тазгодишното издание на инициативата “Европейска нощ на музеите”. Стотици посетители при спазване на всички противоепидемични мерки са разгледали постоянната експозиция, в която присъстват и двете чаши от Михалич.
Екземпляр от Троянските чаши се съхранява и в Регионалния исторически музей в Хасково. Стилизираното изображение е избрано за емблема на музея.
Златка Михайлова
