Филмът е рожба на вдъхновението на неговия автор Ники Шуманова, пробудило се от личната й среща с големия артист преди повече от 20 години
Средствата за създаването на кинематографичния продукт са осигурени от любимчани чрез благотворителна кампания, организирана от читалище „Братолюбие“
При голям интерес премина прожекцията на премиерата на филма „МАЗГАЛА – мускетар в лабиринта на времето“ в Любимец, посветен на родения тук голям актьор Стойчо Мазгалов. Салонът на читалище „Братолюбие“ в петък вечер бе пълен с негови почитатели и съграждани. Филмът беше представен от Ники Шуманова – продуцент и автор на творческия проект. В лентата участват знакови имeна от българския театър – Цветана Манева, Марин Янев, Ириней Константинов, Павел Поппандов, както и самодейни артисти от Театрална студия „Стойчо Мазгалов“, гр. Любимец. Ники Шуманова благодари на читалището и дарителите, помогнали за осъществяването на филма. „40 бяха спомоществователите, като всичките са от Любимец“, каза секретарят на читалището Евгения Стоянова, инициатор на дарителската кампания. След прожекцията на големите дарители бяха връчени благодарствени плакети лично от автора на филма. Тя от своя страна получи плакет от кмета на общината Анастас Анастасов.
По повод на културното събитие Ники Шуманова бе любезна да даде интервю за stmost.info.
Ники Шуманова: Филмът за Стойчо Мазгалов е плод на едно вдъхновение от моя среща с него
Мускетар в лабиринта на времето – такъв е героят в кинотворбата
– Г-жо Шуманова, как възникна идеята за създаването на филм за актьора Стойчо Мазгалов?
– Преди повече от 20 години в една много незряла възраст имах щастието да срещна този голям артист на сцената на читалище „Братолюбие“. Поставяше пиесата „Калин орелът“ и аз участвах в нея. Бях ученичка. През всичките тези години много често съм се връщала към тази среща. Това е и една от нишките във филма – вдъхновението, което няма давност и вдъхновителите, които продължават да променят хората, дори и тогава, когато не са сред нас.
– Какво представлява самият филм, какво послание искахте да излъчва?
– Филмът е документален, но в никакъв случай не е чиста документалистика. Има го и емоционалния момент. Филмът цели с вкус и премерена доза чувствителност да разкаже историята на един мускетар на своето време. Затова се постарахме да не бъде черно-бяла лента от факти и спомени. Стойчо Мазгалов не е само спомен. Той живее като вдъхновение. Тази символика се подсилва и от това, че филмът има по-модерно излъчване.
– Защо определяте героя си като мускетар в лабиринта на времето?
– Времето, в което е живял Стойчо Мазгалов като човек, като артист, като директор, е много различно от времето днес. В това време той е водил своите битки в името на театъра, на неговата демократична същност. При създаването на филма съм ползвала за източници автобиографичната му книга „Театрален лабиринт“ и книгата „Различният“ на Нарцис Златанов, Тодор Коруев и Владимир Игнатов. В спомените на своите съвременници той е един възкръснал Д’Артанян, който се кланя само пред аплодиращата го публика.
– В процеса на работата по филма какво още научихте за артиста и човека Стойчо Мазгалов?
– Много неща научих. Събирах парченца от неговия живот и трябваше така да ги подредя, че да получа цялостната картина. За това ми помогнаха и живите свидетелства и интересните истории, разказани пред камерата от големите имена на българския театър – Цветана Манева, Марин Янев, Павел Поппандов и Ириней Константинов. Само като им споменах името Стойчо Мазгалов, те казаха „Да“ и подкрепиха идеята. Всеки един от тях с различни думи ми каза – такива хора няма днес… И затова е мускетар. Изчезващ вид е.
– Срещнахте ли трудности при създаването на лентата? Искате ли да благодарите на някого за оказана помощ?
– Разбира се, чe трудности от всякакъв характер съпътстват създаването на един филм, защото това включва в себе си много процеси. Преди 5-6 години направих документален филм за друг мой вдъхновител – акад. Иван Тодоров, един от златните хореографи. Беше за неговия 94-и рожден ден. Това беше изключително преживяване, солиден опит и безкрайно удовлетворение. После си казах, че повече никога няма да правя филм. Веднъж в живота – стига. Все пак аз по професия съм юрист, това не ми е основна работа. Но пък съм човек на вдъхновенията и имам един сериозен проблем. Не мога да им устоявам. Затова моето „никога“ свърши точно след 5 години. И отново се изправих пред лабиринта от пътеки, трудности и преодолявания. Справих се, не защото съм толкова добра, справих се, защото моят вдъхновител е много голям. Той ме правеше да мога.
Искам да благодаря на Борислав Стоянов, който застана до мен в реализацията на филма с всичките си знания и умения. Искам да благодаря и на читалище „Братолюбие“, което организира благотворителната кампания за финансирането на филма. Смея да твърдя, че тази благотворителна кампания няма аналог в България. Средствата се събраха от съгражданите на актьора цели 20 години след смъртта му. Това показва, че можем да се обединяваме около каузи и около личности.
– Тази вечер в Любимец е премиерата на филма. Къде ще бъдат излъчвани бъдещи прожекции?
– Като своеобразен мост от първата сцена до тази, с която името му остава завинаги свързано – първата премиера е в родното читалище „Братолюбие“ и втората – на сцената на „Сълза и смях“ в София. Тази сцена пази не само духа на артиста Стойчо Мазгалов, но и спомена за директора с безкомпромисно отношение към изкуството и театъра. Прожекцията в „Сълза и смях“ ще бъде на 23 ноември. След това медиен партньор за излъчването на филма е БНТ.
Интервюто взе: Николай Колев
Галерия 2 снимки
Коментари