Граничната крепост Букелон – минало и настояще

Проучванията се извършват от Националния исторически музей под ръководството на гл. ас. д-р Мариела Инкова и магистър Панайот Антонов. В екипа участва и Йоанна Йотова, студент от Великотърновския университет.

През късната античност и средновековието крепостта попада в хинтерланда на Адрианопол и същевременно по трасето на меридионалния път, свързващ провинции Долна Мизия и Тракия, а през средновековието – Българската държава и Византийската империя. По него преминават войските на хан Крум в похода му към Цариград, през лятото на 896 г. – на Симеон Велики, разбил ромеите при Булгарофигон, а през ноември 1328 г. крепостта за кратко е владяна от Михаил Шишман. Недалеч се разиграват и две големи сражения: между готите и Империята през 378 г., в която битка на 9 август загива император Валент; а през 1205 г  – между кръстоносците и войските на цар Калоян и куманите, когато загива и първият император на Латинската империя – Балдуин Фландърски.

Крепостта е устояла на времето. Експедицията на Националния исторически музей, подкрепяна от нейния директор, доц. Бони Петрунова и директора на ИМ-Свиленград г-жа Елена Митева, в течение на няколко сезона проучи стратиграфията на културните напластявания. Най-ранните следи от живот датират от ранножелязната епоха, т.е. от XII в. пр. Хр. Вероятно през елинистическата епоха е изградено най-ранното укрепление, чиято стена достига дебелина над 2,00 м. Платото е обитавано през римския период, свидетелство за което са опожарени монети от III в. сл. Хр., а нова  крепостна стена от едри квадри, дебела 2,20 м е изградена през IV – V в. От юг през последните два сезона експедицията разкрива и две големи кръгли /?/ кули, може би, фланкиращи портата към крепостта с калдъръмена настилка между тях. Малкото елементи от фортификацията, разкрити досега от екипа, дебелината на стената, подсказват, че крепостта в миналото е била впечатляваща и със стратегическо значение по пътя към Адрианопол и Константинопол. Крепостната стена била ремонтирана още през късната античност, свидетелство, за което е различният цвят хоросан в нейния градеж. Екипът попадна на представителна късноантична сграда с вход на изток и колонада пред него, градена в opus mixtum, в чиито руини през IX в. било устроено средновековно жилище. Крепостната стена била използвана и през средновековието, следи от ремонти на глинена спойка се откриха по източното трасе и при югозападната кула. Свидетелство за интензивния живот са многобройните ями с трапезна и кухненска керамика от  XII – XIV в., монети, накити от медна сплав, но и от благороден метал, коланни обкови от Х и XIII – XIV в., битови предмети и др. Значението на крепостта се потвърждава и от откритите в нея моливдовули от XI  и XIII в., в това число и сребърен печат на Йоан, хартуларий /началник на архивите/ от IX – X в. Но най-впечатляваща е запазената почти изцяло средновековна, четиринадесетметрова кула с монограм при входа, вероятно на нейния ктитор. Според арх. Стефан Бояджиев е имала три етажа с два полуетажа, а от изток – параклис с христограм в купола. До южното й лице са разчистени две бъркала за хоросан, като откритата над тях трапезна и кухненска керамика от XIII – XIV в., подсказва, че най-вероятно са използвани за строежа на кулата… При археологическите разкопки бе установено, че от север тази висока кула е фундирана твърде плитко, а цокълът й застъпва по-ранен зид на глинена спойка. Търсейки здрави основи от изток и юг кулата стъпва върху късноантичната крепостна стена, а от югозапад се допира до нейното вътрешно лице.

Разчитането на монограма продължава вече десетилетия…, но една находка на експедицията хвърля нова светлина. Един от откритите по време на разкопките печати от края на XIII в., макар и анонимен, се оказва, че е принадлежал на главния соколар на византийския император. Писмените извори са запазили имената на няколко протойераркария на служба при императора, а през XIII в. службата се изпълнява от Аврампакс, личност с благороден селжукски произход, приел християнството, както посочва проф. И. Йорданов. В разчитането на монограма се включва и проф. В. Зайбт от Виена, който го свързва именно с главния соколар от края на XIII в.

Днес, тази впечатляваща късноантична крепост, запазена почни изцяло кула, при това с монограм, съперничеща с Хрелювата кула в Рилския манастир, отново е на границата…., но в един обезлюден район. До нея, обаче се достига по път от републиканската мрежа! Пътят, трябва да отбележим, също е забележителен, защото по него до кулата достигат най-ентусиазираните и мотивирани туристи, вдъхновени от културното ни наследство. В това число и експедицията на Националния исторически музей! Защото пътят липсва…., съсипан при строителството на преградата срещу мигрантите и така изоставен… С дупки, каверни, счупени автомобили, а понякога, обаче с две пътни ленти: едната със следи от асфалт, а другата – черен път. Кулата се нуждае от спешна консервация /ако е забелязано от отговорните специалисти/, но тя не влиза в широко рекламирания „перлен списък” на обекти от българското културно-историческо наследство. А и самата консервация, без път, няма как да се случи… и така крепостта Букелон попада в по-малко известния списък на загубените, изчезващи паметници от нашето наследство!

  гл. ас. д-р Мариела Инкова