Десетокласничката Десислава Рибарова спечели трето място в Националния ученически конкурс за есе във връзка със 160 годишнината от рождението на Алеко Константинов, организиран от отдел Култура на община Свищов.
Есето на Деси на тема "Европейци сме ний, ама все не сме до там" бе отличено сред 155 есета на участници от цялата страна. Адмирации за Деси и нейния учител по български език и литература г-жа София Димитрова.
А ето и отличеното есе:
„Европейци сме ний , ама все не сме дотам ! "
Тази мисъл на Алеко Константинов от прочутата му книга “Бай Ганьо” винаги е провокирала у мен сериозни , но и доста противоречни размисли и чувства. Изречена в края на ХІХ-ти век , когато новоосвободилият българин се е опитвал да се наложи пред света, днес тя има особено актуално значение.
В последните години България отчаяно ce стреми да влезе в Европа , сякаш никога не е била там. Защо е необходимо да доказваме на когото и да било, че сме европейци, след като България е станала част от Европа много преди някои от великите днес сили да се появят на картата ѝ? Какво толкова не ни достига, че гледат на нас със снисхождение, а по-често и с презрение? Вярно е, че имаме своите недостатъци, но кой е идеален? Вярно е, че не сме достатъчно дисциплинирани, достатъчно отговорни, но кой друг европейски народ е имал нашата злощастна съдба? Какво би могъл да научи българинът от своите поробители, освен да усвои техните ориенталски навици, които нямат нищо общо с цивилизования начин на живот?
Чужденците може “ да гледат на нас с пренебрежение, но е добре да им припомням, че докато българинът е бил един от многото вързани на “ три синджира роби” , докато не е давал сестра си на “ чужда вяра” с цената на най- страшните мъки и на живота си, предците на цивилизованите европейци са имали своя държава, език и култура, но в същото време са тънели в разврат, допускали са робовладетелството, Светата им инквизиция е изгаряла на клади невинни хора. Експлоатирали са други народи в колониите си, а коронованите им особи не са имали дори тоалетни във величествените си дворци, а перуките им са били пълни с въшки. Добре е да знаят, че още през ХIII в. България изживява своя II Златен век и ако османските пълчища не бяха нахлули на Балканския полуостров, Европейският ренесанс щеше да започне именно оттук. Можем и да ги попитаме къде беше цивилизована Европа, когато през IV 1876 г. десетки хиляди невинни жени, деца и старци бяха избити по най-жестокия и варварски начин. А през втората световна война коя европейска държава направи това, което направи България за своите евреи. Българският народ устоя на всички превратности на съдбата, успя да съхрани своята национална същност през дългото турско робство, да създаде творчество (само записани песни около 80 000), непостижимо за много други народи, свои обичаи и морални норми, да запазим езика си и да създаде своя писменост и литературна класика по време на самото робство и всичко, което е необходимо за една нация да съществува свободно и равноправно наред с другите.
Ако съдим по образите на скъперници, измамници, убийци и всякакъв род престъпници, описани така блестящо от класиците на световната литература, то в нравствено отношение другите народи май са не по- високо от нашия. Всеизвестен факт е, че ги превъзхождаме и в интелектуално отношение. Не е тайна, че българските ученици и студенти, които учат в европейски и американски учебни заведения, са с най-висок коефицент на интелектуалност. Коя друга европейска страна успя да вземе златни медали от световните олимпиади по математика и информатика?
За това не мога да се съглася, че Европа гледа на България като на задния си двор, че ни възприема като аутсайдери, на които могат да бъдат поставяни унизителни условия. Мисля, че и ние самите имаме вина за това, защото им позволяваме да се държат с нас така. Не мога да разбера защо се стремим толкова отчаяно да влезем там, където не ни искат и където се отнасят към нас с пренебрежение. Защо забравяме уроците от собствената си история, как не се поучихме от тях? Изглежда не можем да живеем, без да сме зависими от някого.
Питам по-малко европейци ли са шведите, австралийците, швейцарците като не членуват в Европейския съюз. Да се чудиш как са постигнали най-високите стандарти на живот, оставайки вън от съюза и дали изобщо ги вълнува въпросът европейци ли са, или не са.
