Фотокнигата бе една пътешественическа мисия на две луди глави. Световноизвестният наш цигулар ми показа формулата на успеха: много труд и след това – още толкова
„Васко Василев – зад сцена" се казва новата фотокнига на младия, но вече утвърдил се не само в България, но и в световните агенции фотограф Христо Русев, чийто творчески път тръгна от свиленградския в. „Старият мост“.
Поводът за излизането на тази необичайна и изящна биография в снимки на един от най-обичаните български музиканти е 50-тият рожден ден, юбилей, на именития цигулар Васко Василев. Официално книгата ще бъде представена с концерт на световноизвестния артист точно на рождения му ден - 14-и октомври, в софийския клуб „Джой стейшън“. На следващия ден – 15-и, в издателството „Книгомания“ Васки Василев имат насрочена среща с публиката и ще раздават автографи. Нашият фотожурналист е получил покани от национални телевизии у нас за участие в предавания идната седмица. От 7-ми октомври „Васко Василев – зад сцена“ е вече по книжарниците. Книгата е с твърди корици, 240 страници.
- Христо, чия беше идеята за книгата и как стана така, че ти бе избран за неин автор?
- Преди няколко години реших да си дам свобода в работата и да разгърна интереса си към документалните фотожурналистически истории извън стандарта от 12 - 20 снимки. Имах нужда да проучвам темата, по която работя по-дълго и съответно да я представя на публиката по-обстойно. Така направих първата си книга след като документирах живота на световно известния мим Герасим Дишлиев близо 4 години. Винаги съм искал чрез фотографията да успея да разкажа неразказани истории, дори и когато героите в тях са много популярни, хора, които сме свикнали да виждаме на корици на списания и в най-гледаните предавания. За някои може да е парадоксално, но аз не се впечатлявам от идеята за слава, дори доста често ме отблъсква лъскавата обвивка, в която се презентират популярните личности. И точно затова ми харесва да снимам героите си “зад кадър”. За мен е предизвикателно да се опитам да надникна в личния им живот, там където е много трудно да бъде допуснат всеки, но там където този човек е наистина себе си. Където всички маски и прегради са свалени и където може и да успея да уловя в кадър душата и сърцето на дадената личност. Идеята за книгата на „Васко Василев – зад сцена” ми хрумна съвсем случайно след един негов концерт. Споделих я с Петя /негов мениджър/ и с Васко и за мое голямо учудване те с радост приеха идеята. Естествено, това ме притесни. Бях решил да им кажа как си представям книгата, но не вярвах, че ще се съгласят да се впуснем в този проект. Сега се налагаше аз да дам всичко от себе си, а и още доста, за да оправдая техните, а и своите очаквания. За щастие, всичко се подреди и ето, че сега книгата вече излезе от печат и всеки може да се докосне до Васко Василев такъв, какъвто го виждат най-близките му хора.
- Разкажи как протече творческият процес.
-Творческият процес беше едно лудо приключение и надпрепускане с времето и часовите зони, различните култури и доста запълнения график на Васко. Много ми беше трудно да го накарам да спре да позира, защото той от много малък е свикнал да е в обектива на камерите. Моята цел, обаче, не беше да направя красиви снимки като за корица на списание, а да успея да разкрия душата му и усещането му за всяко едно място, с което той е пряко свързан. Е, не успях да се справя със задачата в Лондон, но за щастие на всяка следваща локация той се отпускаше все повече, докато накрая мисля, че започна да ме приема като част от пейзажа, което беше и целта ми. Всъщност, в Япония дори ми се наложи да го моля да ми позира за няколко кадъра и сам не повярвах на случващото се /смее се/. Имах много интересни моменти по време на турнето в България. Всеки път, докато пътувах за концерт, нещо се случваше с колата ми и трябваше да съм доста креативен в намирането на начини да пристигна навреме за следващото му участие. Често отивах 5 минути преди да започне концертът, а Петя избухваше в смях, когато се извинявах, че съм се забавил заради поредния проблем с колата. Ако трябва да го опиша с няколко думи – пъстра и изпълнена с емоции и страхотни моменти пътешественическа мисия на две луди глави.
- Имаш ли любима снимка в книгата или такава, която най-много те е изкефила?
-Всяка една снимка ми е любима. Всяка ми носи различни настроения, моменти и история, всяка една снимка кореспондира с другата, а тя - със следващата, и така, докато се разкаже цялата история. Винаги ми е трудно когато завърша един проект да избера “най-добрите снимки”, защото, въпреки че се старая да съм критичен, всяка от тях съм преживял и в нея съм запечатал нещо специално. За книгата направих около 45 или може би 50 хиляди снимки, а трябваше да направим селекция от само 300. Едни от най-любимите ми снимки са от Япония - купоните в крайните квартали на Токио със стари приятели на Васко, но също и доста от турнето в България. Бяхме в малки театри, където сякаш времето беше спряло и съхранило въздуха, живота и настроението отпреди 50 години... Беше като в машина на времето, където имаш уникалната възможност да се докоснеш и да почувстваш цялата история на мястото. Мисля, че хората, които разглеждат книгата, ще успеят да почувстват и усетят всичко това, за което говоря. В Испания пък имам толкова любима снимка, че не мога да спра да си я припомням, а именно това е моментът, в който Васко излезе по чехли да свири на ухо на възрастна жена и нейното куче в циганската махала на Валенсия, а тя се разплака и му каза: „Благодаря ти, сине!“. Лондон - разбира се в операта. Има доста лични моменти, които ще запазя като изненада за всеки, който разгърне книгата. Наистина мисля, че никой не е виждал Васко толкова лично.
- Васко Василев се изказа много ласкаво за книгата и за теб, като автор. Чувстваш ли се напълно удовлетворен?
- Да, разбира се. Няма как да не съм щастлив, че чувам такива хубави думи от него по мой адрес. Това говори, че съм успял да си свърша работата добре. Самият той сякаш не беше много сигурен как да подходи към този проект в първите дни, когато го снимах в Лондон, мястото, от което започна нашето пътуване. След това ми се чудеше как е възможно да снимам без светкавица и да нямам толкова много техника като повечето фотографи, но бързо си припомни как една от най-любимите му снимки е правена преди 25 години точно от фотографа Марио Тестино само с един апарат без осветление и светкавици и може би затова реши да ми повярва и да ми се довери напълно. Аз самият съм доволен от начина, по който се стекоха обстоятелствата и от направените снимки, но, разбира се, ако имах шанс да повторя цялото пътуване, има доста неща, които бих направил по-добре. Сигурен съм, защото доста дни съм посветил именно на самокритика и обсъждане на снимките с колеги, чието мнение ценя много.
- Успя ли през тези месеци съвместна работа да опознаеш по - добре именития ни музикант? Какъв човек е на сцената и извън нея Васко Василев?
- Васко на сцената е абсолютен професионалист, репетира докато нещата не се получат така, както той ги иска, без значение колко дълги часове ще отнеме това. Наистина се труди ужасно много, и въпреки това има енергията и вътрешната сила след това да излезе на сцената и да раздаде още толкова емоция на публиката. Това е човек, който обича своята публика и дава всичко от себе си за нея, и той наистина успява да обърне внимание на всеки един дошъл да се наслади на музиката му или да вземе автограф, или пък да си направи снимка за спомен. Извън сцената е абсолютно различен, много див, весел и луда глава. Едно дете, което не спира да поддържа духа си жив и буден. Това, което мога да кажа за Васко е, че където и да е той, присъства там на 100 процента, дали на репетиция, концерт, купон или среща с приятели. Той ме научи, че няма място за извинения, ако искаш да си добър. Много труд и след това още толкова, това е формулата на успеха.
- Би ли разкрил някоя интересна случка зад кулисите?
- Историите са много, дори не знам откъде да започна. Пътуването ми в България с Васко Василев беше едно незабравимо 15-дневно приключение. Беше като качване в онези скоростни влакчета в увеселителните паркове - страхотни моменти, бързи обороти, много адреналин. В работата си като фотограф съм забелязал, че се затруднявам да се самопредизвиквам да правя различни кадри от събития, които съм снимал повече от 3-4 пъти. И понеже програмата беше една и съща, изпълнителите едни и същи, много се притеснявах дали ще има какво да покажа, дали няма да вляза в коловоз и да спра да виждам различните моменти. Снимката, която виждате на корицата, обаче се появи чак на 10-я ден в Асеновград. Трудно се поддържа това темпо - да работиш винаги на 100 процента, да задържиш фокуса върху работата и нищо друго, но пък смятам, че това е начинът да се постигнат високи резултати. Сега, след като турнето отдавна приключи, се питам, ами ако имах още 5 дни, дали нямаше да успея да надскоча себе си, да развия уменията си, да направя още по-хубави кадри? В Лондон решихме да направим фотосесия на площад Трафалгар. Англия е известна с музикантите на публични места и със строгите си изисквания към тях. Много ми се искаше да поставя Васко в такава ситуация. Е, опитахме се и само след няколко минути един полицай се материализира от въздуха, за да ни заплаши с арест. Аз обаче съм щастлив от случилото се, смятам, че адреналинът помага и прави кадрите интересни. В Япония, докато се разхождах из улиците, доста хора се заглеждаха в мен и ме питаха дали не съм Шаби – аз казвах, че не съм, но в един от дните чаках Васко на едно кръстовище и дойде поредният човек с викове от поне 50 метра... Шаааби... Шааби.. .ти ли си – изморих се да отказвам и започнах да раздавам автографи, защото не се знае дали друг път в живота си този човек ще срещне Шаби, който и да е той /смее се/. А другите истории ще оставя за книгата.
- Това е втората ти биографична фотокнига след тази за Герасим Дишлиев „Последният /вечният/ мим“. Смяташ ли и занапред да практикуваш този жанр?
- Да. Мисля изцяло да се насоча към този жанр и да продължа да правя именно такъв тип документални фотокниги за живота на известни хора, но отново “зад кадър”. Обичам предизвикателствата и вече имам няколко набелязани бъдещи цели.
- И накрая, спомена, че има изненада за в. „Старият мост“ в книгата. Каква е тя?
- Вижте самата книга, изненадата е в нея...
Интервюто взе: Николай КОЛЕВ
