18
Пет, Окт
11 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

 Ха, здрасти, Мите, днеска е събота, пазарен ден, демек околийски празник. Викам на бабата: Дай да туря новия кат, да ида до азиатската част на касабата./ Я така викам на града оттатък кюприята/. Демек Гебран е европейската част. Санким къде хвърлят кръста на Водици, Йордановден, в Марица – откъм гебранска страна, при християните.

Разгеле, викам си, да се покажа, оти цяло лято съм на Ардата. Там имим едно бейжене, хем фатам по някоя риба, хем се търкалям под мешетата на хладно, пия си илачите и ракийката. Та харен съм, дет се вика, от мене по-харен няма в касабата. Някой ако ти каже, че е по-харен, лъже пойчи от мене. Ама да ти кажа, Мите, ако някой лъже пойчи от мене, Джапана, той си е за трепане. Та да ти река – голям рахат на Ардата. Няма радио, телевизор, само един телефон да се обаждам на бабата да ми изпрати по някой балакчия едене, пиене и двата вестника. Да знайш, Мите, я чета само два вестника - „Старият мост“, който е баш истинският, оригиналът, и „Стършел“. Тия два вестника бендисвам най-много, тий са бамбашка от другите. Е, гиченде се върнах, фанах да гледам и телевизора, да чуя няква хава, хабер нещо от политиката. Гледам и слушам и не вярвам на очите си и ушите си. Бе тия от телевизията канят едни и същи хора, политици, професори и разни учили – недоучили. Та приказват, дават акъл на българите и си мислят, че тоя народ има акъл колкото като върви по пътя да не се блъска в диреците и дуварите. Та да ти река, Мите, станах кайл, че до нейде са прави.

Ходя, баскереть, да пийна кога ракийка, кога кайвенце на кръчма, срещам се с мои акрани, ей така, на лаф моабет. И от дума на дума запарастим политиката, ко е било и ко стана. Викам, през комунизма имаше купони, чакахме за коли по 15 години, Симсон, хладилник, пералня ки земиш, кат ти разреши Мангъфа. Разправям им, че реших да си купя къща, ама от общината казват на продавача, че ще продаде къщата си, на когото те кажат. Въртяха ме три години, докато на тях им дойде кефът да я купя. Разгеле, тогава кметът ли се разболя, не знам, но бай Здравко Керов стана кмет и голям хаир ми направи. Даде интифа да купя къщата, която бях харесал. И той беше комунист, ама беше добър човек.

Мите, и сега, кат гледам, хавата не бива. Българските политици ги скитасвам като наближат изборите, вдигат голяма тупордия, обещават, лъжат, уйдурдисват, докато счопкат големия кокал. При комунизма на кражбата викаха присвояване, а сега – приватизиране. Ей, Мите, тая последната дума докато га кажа, езикът ми се вързва на фльонга. Та, санким, голямо крадене падна. На зян отива работата, Мите. Язък!

Христо Стефанов -Джапана