22
Пон, Юли
8 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Най-близкият лекарствен пункт през нощта е в Хасково. Нашенци масово пазаруват илачи от Одрин

Без денонощни аптеки остана Свиленград от 1 април. И „Фрамар“, и „Язанова“ прекратиха 24-часовото си работно време. Първата вече е до 24:00 ч., а втората – до 22:00 ч. Ако вечерта спешно някой се нуждае от лекарства, трябва да пътува над 60 километра до Хасково, където е най-близката денонощна аптека, оплакват се наши читатели.

От разговорите ни със собственици на аптеки стана ясно, че е финансово неизгодно да се поддържа нощно гише. От „Язанова“ споделиха, че една от причините за решението да прекратят 24-часовото си работно време е липсата на квалифицирани кадри, които са навити да дават нощни смени.

Разтревожени от липсата на денонощна аптека в Свиленград са и от Бърза помощ. „Често се случва пациенти да искат да си купят лекарства от нас в малките часове на денонощието. Стигало се е до конфликтни ситуации, когато им откажем, но хората трябва да са наясно, че ние не може да продаваме медикаменти. Имало е и ситуации, в които не може да помогнем на човек, тъй като необходимото лекарство липсва и при нас. Тогава пък трябва да изпратим пациента да си го купи от аптеката, но сега, като няма денонощна, сме с вързани ръце“, споделиха от Спешното отделение.

Всъщност, едва ли нещо може да се направи за разрешаване на този съществен за гражданите проблем. Дали ще работи денонощно, или не, е решение на самата аптека. Тя е частна, както и всички аптеки в Свиленград и Любимец, поради което няма как да бъде задължена за работното си време.

Друг е въпросът, че от общинското ръководство може да намерят начин да стимулират отварянето на денонощен пункт за лекарства. Кметът на Кърджали, например, където се сблъскаха със същия казус, през февруари т. г. инициира среща с представители на аптечния бизнес в града. Управникът изрази готовност общината да подпомогне решаването на проблема, ако се намери приемлив вариант, тъй като въпросът е социален. Предоставянето на безплатно помещение или назначаването на медицински специалист от общината бяха част от предложените решения.

В селата пък от години изобщо няма пункт за лекарства. Живеещите там се спасяват кой както може. Често жителите си набавят необходимите хапове, благодарение на кметовете и личните си лекари. Дори шофьорите на пътуващите автобуси понякога помагат на възрастните хора по селата.

Впрочем, много свиленградчани, сред които дори и лекари, ходят да се снабдяват с илачи от Одрин. Търсенето е заради по-ниската цена на лекарствата там, някои от които в пъти по-евтини. Друга причина е, че някои медикаменти просто изчезнаха от българския пазар през последните години. Врели и кипели в „круизите“ твърдят, че най-много българите купуват от турските аптеки прахчетата срещу настинки. Например една опаковка с 12 сашета „Тайлол хот“ излиза 7 лева, докато у нас е 11,50 лв. Сиропът за след трансплантация „Сандимун Неорал“ в България струва между 130 и 150 лева, а в южната ни съседка се пласира за 210 лири.

Диляна ЦВЕТКОВА