Николай Тодоров, собственик на една от водещите клиники по рехабилитация в Манчестър: Англия ме научи, че няма невъзможни неща

- Николай, кога и как реши да заминеш за Англия?

- Заминах за Англия през 2008 г., като преди това две години живях в Италия с родителите си. Реших да се преместя в Англия, защото нямах усещането, че в Италия мога да уча и в последствие развия професионално.

- На повечето емигранти в началото им е изключително трудно в чуждата държава. През какви перипетии премина ти?

- В началото, когато дойдох тук, нямах право на работа или учение без така наречената синя карта и други видове документи. Беше трудно. Налагало се е да работя като самоосигуряващо се лице с дълги работни часове и за минимално ъзнаграждение. Също така трудно се намираше работа. Нямах право да подавам молба за работа като наето по договор лице и нямах право на финансирано от държавата обучение. Работех на удължен работен ден за продължителен период от време, за да мога да си плащам всички сметки, покрия всички основни нужди и за да си позволя моето обучение в Англия. Споделях къща с няколко души от различни националности, с различни нрави и култури. Прибирах се в квартирата само за да спя и да уча.

- Имаш собствен рехабилитационен център в Англия. Трудно ли е да създадеш собствен бизнес там?

- За мен не беше трудно да създам собствен бизнес тук, след като осъзнах, че това ми е призванието в живота и което ме прави щастлив и удовлетворен. С добър бизнес план, настойчивост и упорство всичко се постига. За сега в частната си клиника работя само аз. Пациентите, които ме посещават, идват с различни видове физически травми или увреждания. Рехабилитирам пациенти от различни възрастови групи. Това са хора с различни занимания, професии и пътеки в живота. Често съм канен по спортни събития като футболни мачове, маратони, състезания по лека атлетика и други спортни прояви. Моята задача е да се грижа за доброто физическо състояние на атлетите по време и след състезанията и да поддържам тяхната добра физическа форма.

- Гледа ли се с „лошо око“ на мигрантите от Източна Европа в Англия?

- Ако знаеш езика и спазваш маниерите на англичаните и техният начин на поведение, те уважават. Тук се държи много на проявата на добри маниери в обществото. Любезността е търсено и оценявано лично качество. С лошо око се гледа на имигрантите, които отказват да се интегрират в тяхната система и използват държавата единствено, за да получават социални помощи. Аз вярвам, че хората, които са започнали от нулата и успели да се развият професионално, са уважавани и търсени на всякъде по света.

- Кои от мечтите си успя да сбъднеш в чуждата държава?

- Моята мечта винаги е била да помагам на хората. Затова избрах да следвам здравната професия. Успях да специализирам в това, което исках да уча и да се реализирам професионално.

- Какво най-много ти липсва от България? Често ли се връщаш тук? Мислиш ли един ден да се завърнеш в Свиленград?

- Липсват ми природата, българската храна, топлият климат, роднините и приятелите. Прибирам се в родината си поне един или два пъти в годината. За сега нямам планове да се завърна изцяло в България, понеже тук съм се устроил добре и изградил добър бизнес и връзки с клиентите си.

- Срещаш ли се с българи в Англия? Има ли някаква българска общност в града, в който живееш?

- Имам малък кръг от роднини, приятели и колеги, с които се събираме от време на време. Главно съм се съсредоточил върху работата си и професионалното си развитие. В Лондон има много голяма българска общност, но тук в Манчестър нашата общност е по-малка.

- Следиш ли какво се случва в България? Има ли неща, които те възмущават и такива, които те обнадеждават?

- Когато имам свободно време, следя как се развиват нещата в България по социалната мрежа. Възмущават ме безредието, беззаконието и невъзможността за личен прогрес и реализация на младите хора. За щастие, имаме много интелигентни и талантливи млади умове в България, които ми вдъхват надеждата, че позитивна промяна в страната може да настъпи.

- Какви са очакванията ти след Брекзит? За теб, за българите там? Какво се коментира в Англия?

- В момента бъдещата ситуация с Брекзит е неизвестна, понеже дори самите депутати в Англия не знаят с точност какви промени ще настъпят в близко бъдеще. Поради тази причина се въздържам да си изграждам представи и очаквания за това как ще се развие държавата след Брекзит. Брекзит е като едно уравнение с много неизвестни. Това, което е известно, е, че е дадена възможността на всеки един европейски гражданин, пребиваващ във Великобритания, да подаде документи за постоянен или временен статут. Процедурата е улеснена и указанията за попълването на апликацията са лесни за следване. За тези две неща се коментира най-често сред българите тук напоследък.

- Какво ти даде новата държава и какво ти отне, променил ли си се и в какъв смисъл?

- Отне ми възможността да се виждам по-често с приятели и роднини. Също така ми отне възможността да се наслаждавам на природата и вкусната българска храна, която е приготвена с местни и пресни продукти. Същевременно Англия ми даде огромната възможност да си реализирам мечтите като здравно лице. Най-важното, на което тази страна ме научи, е, че няма невъзможни неща. Не съм се променил коренно. Аз винаги съм бил позитивно настроен и съм вярвал в успеха на всяко едно мое начинание. Всичко съм постигал и постигам с много труд и всеотдайност. От ранна възраст моите родители са ме учили да давам всичко от себе си с каквото и да се заема и да упорствам докато успея. Стремя се да бъда винаги положително настроен, въпреки всички неволи.

- Какви са бъдещите ти планове, за какво мечтаеш и към какво се стремиш?

- Планувам да продължа да се развивам и обучавам в сферата на здравеопазването и медицината. Посоката ми на развитие е само напред и нагоре по социалната и професионална стълба. Крайната ми цел е да стана доктор на науките в избраната от мен професия. Мечтая да променя живота на колкото се може повече хора във положителна насока и да направя света едно по-добро място за тях и всички нас.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА