16
Пет, Ное
18 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Пазете природата, защото тя е най-голямото ни богатство

- Мартине, разкажи нещо повече за себе си.

- Роден съм в Свиленград и завърших основното си образование в ОУ „Иван Вазов“, а средното - в езикова гимназия в Хасково. Доста от времето като дете съм прекарал със семейство или приятели по Марица, както и по язовири и гори в района. Родителите ми Христо и Марина Георгиеви са също големи любители на природата. Винаги са предпочитали бунгалото или палатката пред хотелския комплекс. В ОУ „Иван Вазон“ пък учителят ми по изобразително изкуство Веселин Иванов организира четири години подред екскурзионни летувания в Рила, Пирин и Родопи. Това бе първият ми контакт с високата планина. Успяхме да се качим на Мусала при слаба видимост, а друг път преминахме през Бъндеришка порта и други емблематични места за нашите планини. След като завърших училище си дадох две-три години, в които да определя как да процедирам с образованието ми занапред. Така реших да запиша университет и няколко курса, единият от които за планински водач.

- Има ли бъдеще професията „Планински водач“ в България?

- В България има добри условия за подготовка и реализация на планински водачи – много планини с различен характер от гледна точка на релеф, биоразнообразие, води, инфраструктура и достъпност, както и много исторически места, археологически обекти и културно-историческо наследство. Добрият планински водач, освен подготвен планинар, трябва да има знания и умения в много други сфери. Трябва да има отлични организационни умения, да говори чужди езици, да познава бита, историята и традициите на страната, в която се провежда дадена програма. Също така трябва да има добри лидерски и комуникативни качества. Сертификат за планински водач се издава от Асоциация „Планини и хора“. Провежда се 9-месечен курс, който включва богат набор от теоретически и практически модули – география на планините, биоразнообразие, екскурзоводство, геология, психология, медицина, метеорология, придвижване със снегоходки, котки и пикел, скално катерене, работа с алпийски инвентар, летни и зимни биваци и други. За пример мога да посоча практическото упражнение по зимни биваци. Провежда се в рамките на 2 - 3 дни в периода януари - март предимно в Рила и Пирин, като включва нощуване над 2000 м надморска височина в снежна пещера и/или иглу. Курсистите упражняват техники за изграждането на иглу и изкопаване на пещера в снега и пренощуват в тях, а в останалото време изкачват близки върхове чрез придвижване с пикел и котки. Курсът започва с входящ писмен и практически тест и завършва с полагане на писмен и практически изпит пред държавна комисия, както и изпит по оказване на долекарска помощ на пострадал в планината.

- Какви опасности крие професията на планински водач?

- Професията е изключително отговорна. Водачът носи отговорност за безопасното провеждане на всяка програма, в която участва. Рисковете са от различен характер – получаване на топлинен и слънчев удар, слънчево изгаряне, контузия на крайник, алергия. Попадането в гръмотевична буря на високо и открито място крие най-непредвидимите рискове. В зимни условия трябва да се внимава от измръзване, попадане в зона с висока лавинна опасност, пропадане в цепнатина или от снежна козирка. Над 3000 м надморска височина опасността от получаване на височинна болест започва да нараства, заради намаляването на количеството кислород. Най-добрата превенция за безопасност е отличната предварителна подготовка. А най-често срещаната опасност е клиентът да не остане доволен от пътуването.

- Какво ти дава и съответно отнема тази професия?

- Едно от най-ценните неща, които получавам от работата като водач, е пребиваването сред природата и приятното чувство да създаваш красиви спомени у хората. А какво отнема – отнема от личното време, за да го превърне в пътуване, за което нямам нищо против. 

- Висшето си образование си завършил в Лесотехническия университет в София, специалност „Алтернативен туризъм“. Би ли препоръчал на нашите читатели маршрут, който задължително трябва да преминат през живота си?

- Бих препоръчал за всеки маршрут, който човек си е избрал, да се подготви добре и да премине по него, без да чака дълго, за да дойде време за следващото пътуване.

- А какво си заслужава да се види по нашия край?

- Всяко кътче в природата заслужава внимание. В близост до Свиленград има интересни археологически и исторически места. Преди години с приятели преминахме от Свиленград до Резово с колела. Движихме се по граничната линия около кльона, нощувахме на импровизирани биваци в рамките на седмица, като първата вечер прекарахме на крепостта в Маточина, под музикалното оформление на чакалите. Чудесен маршрут, който в момента може би не е толкова привлекателен заради геополитическата обстановка.

- Лично ти с кое място си почувствал най-силна връзка?

- Западни Родопи. Работата ми като водач и инструктор към сдружение „Байкария“ е свързана както с организиране и провеждане на туристически мероприятия в страната и чужбина, така и с прочистване и маркиране на пешеходни и велосипедни маршрути. Това ми даде възможност да прекарам доста време на различни места в Западни Родопи. Там цари чисто спокойствие. Повече информация за възможностите за практикуване на различни форми на алтернативен туризъм могат да се видят на www.divirodopi.org.

- Работиш и с деца. Какво ти дава срещата с тях?

- Изключително забавни мигове, много емоции, много нови научени неща. Работата с деца в открита среда е страхотно преживяване.

- Други курсове имаш ли завършени? Защо реши да се занимаваш точно с това?

- Имам завършени следните курсове: „Организиране и провеждане на доброволческа инициатива“, „Начално ниво Алпинизъм“, „Ски учител клас А“. Реших да се занимавам с това, защото тази сфера се развива с огромни темпове през последните години, включително и в България. А колкото повече потребление има, толкова повече могат да се прилагат устойчиви практики с цел съхраняване на природата. Трябва да пазим природата си, защото тя е най-голямото ни богатство. Алтернативният туризъм разчита главно на наличието на стари незасегнати гори, многочисленост във видовото разнообразие в света на флората и фауната, съхранение на традиции, история, творчество.

- Кой е най-високият връх, който си изкачвал в планината?

- Към момента Мусала – балканският първенец.

- А в живота си?

- Все още не съм качил най-високият. В момента тече подготовката.

- В края на септември се проведе форумът „Твоето бъдеще – идеи от свиленградчани за свиленградчани“, в който ти участва като ментор. Защо, според теб, бе избран?

- Бях избран, защото професията е интересна и имам опит с детски приключенски лагери, които са една прекрасна възможност за пред подготовка на младите хора, желаещи да се занимават с такъв туризъм. Например няколко деца, които участваха поредни години в лагерите, когато навършиха пълнолетие, започнаха като младши-инструктори на заплата през лятото, докато стане време за университет.

- Какво сподели с дошлите на срещата ученици?

- По време на форума споделих моменти от житейския си и професионален опит и им пожелах да бъдат организирани и ентусиазирани, да си поставят цели и да ги следват, да не се спират пред препятствията по пътя, а да ги преодоляват и да гледат още по-напред.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА