Свиленградското НУ “Христо Попмарков”, по-известно като Червеното училище, ще бъде закрито от 1 август 2024 г. Това реши днес по време на редовното си заседание ОбС-Свиленград. Докладната бе приета със 17 гласа “За”, 1 “Въздържал се” (Георги Илиев - БСП) и 1 “Против” (Марияна Иванова – “Възраждане”).
Предназначението на сградата няма да бъде променено. През септември тя ще приеме първите си студенти. Към Общината има отправени предложения от два университета – Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) и Висше училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР). 
Преди да се пристъпи към гласуване днес за закриване на Червеното училище Стамо Димитров от БСП повдигна два въпроса: Защо учениците при закриване на училището не бъдат преместени в школото в кв. Гарата и каква ще е съдбата на персонала след преустановяване на дейността. Зам.-кметът Анелия Георгиева обясни, че учениците ще бъдат преместени в СУ “Д-р Петър Берон” и ОУ “Иван Вазов” с цел по-добрата им интеграция, а и да се избегне неудобството от извозването им. Тя подчерта, че персоналът от НУ “Христо Попмарков” ше бъде с приоритет при обявяването на свободни работни места. Смятам, че на всички ще намерим работа, каза Георгиева. Към момента за нормалното протичане на учебния процес в училището 12 души /в т.ч. 1 лице в отпуск по майчинство/ заемат 10,5 щатни броя общ персонал, от които педагогически – 7 и непедагогически - 3,5 щатни броя.
Начално училище „Христо Попмарков” е с над 175-годишна история. В него се обучават ученици от І до ІV клас. Демографските процеси в национален и регионален мащаб се отразиха негативно на общинската образователна система и в частност на училището, в което повече от 10 години се формират маломерни паралелки, се посочва в Докладната за закриване на школото. Статистиката показва драстичен спад на учениците през годините. През учебната 2017./ 2018. г. те са били 93. През 2023./2024 г. броят им е 39 - 13 първокласници, 11 второкласици, 7 третокласници и 8 четвъртокласници. От тези 39 ученици 7 се водят само по списък, а се обучават в ЦСОП „Стефан Василев”- Свиленград. През календарната 2023 г. с Решение №18 от 29.11.2023 г. Общински съвет Свиленград е осигурил дофинансиране на НУ „Христо Попмарков“ със средства от общинския бюджета в размер на 6771 лв. Ако оставим училището да функционира и през учебната 2024./2025. г. в този си вид, по мои сметки ще коства на Общината около 15 000 лева, подчерта Стамо Димитров преди гласуване на Докладната.
За първото училище в града се знае, че е било в една къща-църква,в която се е черкувало населението. През 1834 г. е била построена истинска каменна българска църква „Света Троица” в кв. Канакли. Тук е било културното средище на населението по онова време. През 1847/1848 година в двора на църквата се построява нова сграда и се поставя началото на българско училище в Свиленград /днес- Начално училище „Христо Попмарков”/. През 1847 година пръв истински учител е Стефан Бойолу, който въвежда в обучението на децата „Рибния буквар” на д-р Петър Берон и за първи път учениците се учат на кирилица. Местните управници назначавали в училището добри учители,работили в Одрин, Пловдив и други големи градове, имащи добри познания за науките. Свиленградското средищно училище постигнало добри успехи в установяване на българското четмо и писмо.За тези успехи следели и знаели цариградските възрожденски представители. През 1860 г. започва атака от страна на шепа гъркомани в града,подкрепяни от одринския гръцки владика, срещу местното българско население.Свиленградчани отказват да плащат на гръцкия владика и заявяват,че не го признават и желаят да се отделят от патриаршията.Общината предприела бързи мерки срещу атаката на владиката и чорбаджиите-гъркомани и се отнесли към Найден Геров в Пловдив. По негова препоръка за главен учител тук бил изпратен Христо Попмарков, който дотогава бил главен учител в родния си град Копривщица. Идването на Христо Попмарков било голям успех за града. Той бил възпитаник на V класно училище ”Св.Кирил и Методий” в Пловдив, ученик на Найден Геров и Йоаким Груев. Още като ученик помага на учителите си в написването и превеждането на някои учебници и книги. С идването си тук през 1862 г.Христо Попмарков реформирал свиленградското общо/средищно/ училище по образеца на пловдивското училище, като постепенно го превърнал в класно и след това в ІV класно/прогимназия/. Той въвежда изучаването на много нови предмети като история, география, анатомия, физика, алгебра, геометрия, българска граматика, турски език и отчасти френски език. В продължение на 8 години-от 1862/63 г. до 1870/1871 г. въвежда класно-урочната система и реформира училището. По времето на Христо Попмарков, благодарение на неговите познания, опит, многогодишна работа, Свиленград се издига до пръв просветен и културен център в Южна Тракия. През 1870/1871 г.главен учител бил Стоян Попмарков, брат на Христо Попмарков.Той продължил делото на брат си. През 1872/1873 г. от Цариград изпращат за главен учител тук Иван Вазов. Като учител Вазов имал задача да преподава в училището и да се бори с гъркоманите. Както повечето учители и Вазов е бил принуден да бъде енциклопедист и да обучава учениците по всички предмети, но с особена любов им преподавал история. През 1874/1875 г. добър главен учител в училището бил Петър Станчов от Велико Търново.Той предложил в Общината турското име на града Мустафапаша да бъде сменено със Свиленград. Днешната училищна сграда е изградена през 1898 година. Свидетелство за това е строителният надпис на училището. Тухлите му се червенеели отдалече и затова го нарекли Червеното училище. Било известно в Одринско и Хасковско. По време на балканските войни училището е временно затворено, а при опожаряването на Свиленград през 1913 г. училището изгаря до основи. След това е възстановено отново. През учебната 1933/34 година училището се именува „Христо Попмарков“. През 1950/51 г., по решение на Околийския народен съвет-Свиленград, училището се закрива като самостоятелно. Четири от паралелките се прехвърлят към прогимназия “Иван Вазов“ и четири към училище “Д-р Петър Берон“. Три години едната сграда на училището се е използвала за канцеларии на околийския отдел “Народна просвета“, а едната сграда е била разрушена. След това тя е била възстановена. От 1957/58 година училището отново е възстановено като самостоятелно начално училище с 9 паралелки, които учат в училището на две смени. Възстановяването на училището съвпада с увеличаване на броя на населението в Свиленград, следствие от миграцията от селата към града. Нараства и броят на учениците в училището. През 1975/76 година броят на учениците в училището е 436.
