06
Сря, Ное
28 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

110 години от създаването си отбелязва Ловно-рибарското дружество в Свиленград. По случай празника управителният съвет на сдружението ще събере всички свои членове и приятели на купон в ресторант „Марица“ днес.

Организираното ловно движение в свиленградския край започва с основаване на ловно-стрелческото дружество „Сокол“ през 1913 г. Учредителите избират за председател Димитър Сидеров. Знамето е ушито от зелен копринен плат, извезано в златисто жълто. Днес то е ценен експонат в музейната сбирка на НЛРС-СЛРБ в столицата. Там се пази и най-старият ловен билет на Харалампи Миленков - известен и като първият професионален фотограф в Свиленград. Основателите си поставят за цел да подпомагат размножаването на полезния дивеч и да унищожават хищниците. Обособяват се ловни развъдници край селата Дрипчево и Левка. Районът около Оряхово, Момково, Левка и Младиново става известен като „Царство на тракийския кеклик“. През студените зими грижовните ловци пренасят премръзнали диви птици в пригодени помещения.

Още през 1918 г. край дигата в квартал Гебран е построено първото ловно стрелбище, а през годините Димитър Воденичаров пръв оставя името си като изявен състезател и спортен деятел. Ловният надзирател Димитър Бозаджиев - Чакала, слага началото на борбата с бракониерството. 1938 г. е запаметена в историята с първото разселване на изкуствено отгледани фазани по бреговете и островите на река Марица, в което помагат и ученици. През 1932 г. Шидер Куманов препарира за първи път екземпляр от дропла. Тогава едва ли някой подозира, че ще дойдат времена, когато препарирането на защитени видове животни ще бъде забранено със закон.

Дружеството става инициатор за провеждане на излети, вечеринки, урежда спомагателна каса и даже другарски съд. Фамилиите Кашерови, Балъкчиеви, Конопови, Латинови и др. слагат началото на дълголетни семейни традиции в лова. На 14 май 1947 г. на площада пред халите - емблематична постройка за тогавашния Свиленград, ловното дружество „Сокол“ се слива с рибарското „Сом“.

Днешните „рицари на лова“ са обединени в 18 дружинки с присъединяването на тази от Дъбовец, а риболовците - в една. Те разполагат с 57 000 хка ловна площ . Трите водоема, стопанисвани от дружеството, са с обща площ близо 250 дка. Около 750 са членовете на сдружението, споделя Петър Вангелов, председател на дружеството. Най-младите членове са току-що завършили средното си образование и с нетърпение се включиха в първия си ловен излет. Петя Цветкова и Яна Николова представляват нежната част на любителите на ловджийски емоции. Дружеството има и своите най-добри стрелци - Петър Вангелов, Георги Конопов, Димитър Атанасов, Черньо Царев (последните двама за съжаление вече не са между живите).

Днес дружеството се гордее със своите 6 волиери за фазан, яребица, кеклик, заек в Свиленград, Сива река, Момково, Младиново, Сладун и Левка. През последните години расте броят на разселените птици, закупени и доотгледани със собствени средства.

С какво дивечово богатство разполагат ловците? Според пролетната таксация зайците са 2 619. Броят им е нараснал със 199 в сравнение с 2022 г. Основната причина за това са извършените разселвания през последните години, като само през тази засега те са 100 броя. Фазаните са 808, а кеклиците - 287. Нормална е числеността на елените - 56, сърните са 435. Глиганите са 134. За радост в историята останаха проблемите с шапа оттатък държавната граница - Турция, които наложиха ограничения в лова у нас, но сега се появи друга, много по-сериозна заплаха за дивата свиня - Африканската чума по свинете, която заплашва от гибел почти на 100% популацията на дивите прасета. Коварната болест засегна силно животните в ловните полета на Свиленградската община. Някои от земите остават заразени и досега, като дори при млади прасета са открити антитела на болестта. Специалистите твърдят, че са необходими най-малко пет години, за да се нормализират нещата.

Грижливи стопани на природата, местните ловци са изградили хижи край Пъстрогор и заслони край Сладун, Мезек, Райкова могила. 

Снимка: Архив "Старият мост"

СМ