Марин Радев, готвач в Дъблин: Готвя за всеки с огромно желание, но не и за себе си

Възмутен съм от „шуробаджанащината“, която царува в България

Марин Радев е от Любимец. Завършил е СОУ „Желязко Терпешев“, след което Университета по хранителни технологии в Пловдив със специалност „Икономика на храните“. В момента е помощник главен готвач във френски ресторант „Пише“ („Pichet“) в центъра на Дъблин, носител на звезда „Мишлен“. Ето какво споделя той в интервю за stmost.info:

– Марине, ти си готвач в Дъблин, Ирландия. Защо и кога замина за Острова и през какви перипетии премина?

– Заминах за Ирландия през 2015-а година. Първоначално кандидатствах за виза за Америка, но ми бе отказана. Тогава реших да опитам късмета си в Ирландия. Като всяко начало и на мен ми бе трудно, но с постоянство всичко е възможно.

– Какво представлява ресторантът, в който работиш в момента?

– Ресторантът е френски. Отворил е врати през 2009-а година, като само след 6 месеца е отличен с награда от „Мишлен“. „Мишлен“ е група, която отличава едни от най-добрите гурме ресторанти в дадена държава. Ресторантът има 80 места, чудесен бар с невероятен изглед на една от най-оживените улици в града. Сервират се 4 предястия, 4 основни и 4 десерта. Менюто е сезонно и се сменя на всеки 3 – 4 седмици.

– В Ирландия готвиш ли типично български ястия? Има ли интерес и какво по-точно предлагаш на гостите?

– Винаги се опитвам да поставям елементи от българската кухня в дадени ястия. Бих казал, че деконструирани яйца по панагюрски се харесват на хората доста и винаги ми напомнят за България.

– За кои хора би готвил с огромно желание и вълнение?

– Зная за кого не бих готвил – за себе си. Готвя с голямо удоволствие за приятели и близки. Храната трябва да бъде споделена.

– В разгара на лятото и отпуските… коя е твоята любима готварска дестинация и защо?

– Харесвам Испания. Тя има доста добра репутация като лятна дестинация на много хора. Има чудесни местни специалитети, както и прекрасна морска храна. Опитвам нови неща при всяка визита, които ми помагат в работата ми.

– Коя е любимата ти рецепта?

– Обичам печено пиле. Пилето се маринова с подправки по избор, според зависи от какво харесва човек. Пример – чесън, червен пипер, черен пипер, лимон , мащерка, розмарин… След мариноването се пече на 200 градуса за около 1 час и 20 мин. Бързо, лесно и доста вкусно.

– А има ли подправка, която ти харесва и ползваш във всичките си ястия?

– Обичам свежи подправки. Бих казал, че съм фен на магданоза. Но също така използвам доста мащерка и розмарин.

– Изследователи твърдят, че ароматът на храна действа като „машина на времето“. Ако това действително е така, къде лично теб те отвежда тя?

– Много зависи от коя страна е даденото ястие. Бих дал пример с Индия. Индийското къри се познава от километри. Кърито като подправка е ароматно и автентично по света. Следователно бих се пренесъл там на секундата, точно коя година не съм сигурен.

– Какво най-много ти липсва от България? Често ли се връщаш тук?

– Най-много ми липсва семейството и приятелите. Прибирам се в Любимец по два пъти годишно.

– Гледа ли се с „лошо око“ на мигрантите от Източна Европа в Ирландия?

– Не мисля, че се гледа с лошо око. Дъблин е столица, в нея се срещат много различни националности. Хората са приятелски настроени. В днешно време българите там имаме изградена репутация на много работливи.

– Какво ти даде новата държава и какво ти отне, променил ли си се и в какъв смисъл?

– След 8 години в Ирландия бих казал, че трудът се цени с една идея повече от вкъщи. Не мисля, че нещо ми е отнела. Променил съм се до известна степен, надявам се само към добро. Начинът ми на мислене най-вече се отличава от този отпреди.

– Срещаш ли се с българи в Ирландия? Има ли някаква българска общност в града, в който живееш?

– Да, имам няколко добри приятели. Един от братовчедите ми също живее тук. Има българска общност. Има два български магазина, група по народни танци и българско училище.

– Кои от мечтите си успя да сбъднеш в чуждата държава?

– Винаги съм искал да успея като готвач. Все още има много хляб да изям, както се казва, но съм убеден, че съм на правилния път.

– Следиш ли какво се случва в България? Има ли неща, които те възмущават и такива, които те обнадеждават?

– Следя какво се случва в България. Също научавам много от новините, от приятели и семейството си. Какво ме възмущава… В страната ни все още царува т. нар. „шуробаджанащина“. Хора, които са наистина образовани и имат цел в живота, често са манипулирани и стъпкани от такива, които са на дадена висока позиция и ги натискат надолу за сметка на свой близък.

– Какви са бъдещите ти планове?

– Бъдещите ми планове са доста прости – да правя това, което обичам. Всъщност, хобито ми е и работа, така не ми се налага да работя. Съветвам всички хора да намерят това, което обичат, и, ако е възможно, да го превърнат в своя работа.