100 години от рождението на първата българска режисьорка – свиленградчанката Бинка Желязкова, се навършват днес. Тя е от най-ярките фигури не само в българското, но и в европейското кино. Родена е на 15 юли 1923 година в Свиленград.
През 1951 г. завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) в София. След дипломирането си започва работа като асистент-режисьор, а по-късно и като режисьор във филмова студия „Бояна“.
Бинка Желязкова е първата жена режисьор в България и една от малкото жени режисьори в света през 50-те и 60-те години на 20 век, които снимат игрално кино. Тя оставя в историята на българското кино седем игрални и два документални филма - повечето с уникална съдба заради наложената цензура преди 1989 година. За филмите ѝ критиците казват, че са шедьоври, а за нея, че е родена за кинорежисьор, творец, изпреварил времето си. Филмите ѝ са посрещани с голям интерес и печелят награди на фестивалите в Кан, Москва, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари, Варна. Три от седемте игрални филма, на които е режисьор, са по сценарий на писателя Йордан Радичков - „Привързаният балон“ (1967), „Басейнът“ (1977), „Голямото нощно къпане“ (1980) , а останалите са по сценарий на съпруга й Христо Ганев - „Животът си тече тихо...“ (1957) „А бяхме млади“ (1961), „Последната дума“ (1973) и „Нощем по покривите“ (1988). Бинка Желязкова е режисьор и на документалните филми „Нани-на“ (1990) и „Лице и опако“ (1990).
Проблематиката на филмите ѝ е общочовешка - за младостта, за любовта, за смъртта, за хорските нрави. Според критиците филмите ѝ са бунт срещу потъпкването на идеалите, съпротива срещу цензурата и липсата на свобода. „Свободата е като че ли най-висшият смисъл на съществуването според Бинка, свободата и умението да се ползваш от нея“, казва актрисата Цветана Манева през 2006 г. в документалния филм „Бинка: да разкажеш приказка за мълчанието" на режисьорката Елка Николова.
Наричана „непокорното момиче“ на българското кино, Бинка Желязкова е перфекционист както в личния си живот, така и в работата си. Държала винаги всичко да бъде наред – и сценарият, и осветлението, и камерата, и актьорите. По време на снимките тя правела по 12 дубъла, а името ѝ било символ на професионализъм и новаторство.
Първият пълнометражен филм на Бинка Желязкова от 1957 г. е с оригинално заглавие „Партизани“. Заснет е съвместно със съпруга ѝ. Филмът предизвиква идеологически скандал, забранен е от цензурата и излиза на екран 31 години по-късно - през 1988 г. с името "Животът си тече тихо...". За него Бинка Желязкова е удостоена със Специалната награда за режисура на Съюза на българските филмови дейци. През 1967 г. Бинка Желязкова създава филма „Привързаният балон“ по „Опит за летене“ на Йордан Радичков, който веднага след премиерата е забранен. В документа като основен мотив се изтъква режисьорското решение да изобрази селяните „през призмата на песимизма“. Във филма участват актьорите Георги Калоянчев, Григор Вачков, Константин Коцев, Георги Парцалев, Иван Братанов, Стоянка Мутафова, а гласът на балона е на Коста Цонев. Кинокритиците определят филма като най-вдъхновената и талантлива екранизация на Йордан Радичков, наричат го шедьовър в черно и бяло.
Бинка Желязкова и съпругът ѝ Христо Ганев, семеен архив
Бинка Желязкова е основател и председател от 1987 г. на КИВИ - благотворителна организация на българските жени -кинематографистки. Лауреат е на Димитровска награда (юни 1962). Носителка е на орден „Народна република България“ (9 август 1983). През 1996 г. Бинка Желязкова е обявена за лице на киното в Източна Европа. На 13 януари 2007 г. е удостоена заедно със съпруга си Христо Ганев с Наградата за цялостен принос в българското киноизкуство на Министерството на културата. На 27 февруари 2008 г. тя получава Наградата за цялостен принос към българското кино на Съюза на българските филмови дейци. През 2010 г. Бинка Желязкова става „Почетен гражданин на Свиленград“. През 2021 г. специална програма на Международния кинофестивал в Солун е посветена на творчеството ѝ, а през 2022 г. филмовият фестивал във френския град Ла Рошел отдава почит на първата българска жена кинорежисьор с ретроспективен преглед на нейното творчество.
След 1989 г. Бинка Желязкова спира да снима, няма публични изяви, а здравето й се влошава – страда от алцхаймер. Тя умира на 31 юли 2011 г. на 88-годишна възраст.
