Малката и почти пресъхнала река Канаклийка в източния край на Свиленград навремето е била буйна, наводнявала е цели квартали, дори е взимала жертви.
Ето какви любопитни факти за този приток на р. Марица тук разказва вече покойният краевед Димитър Гюзелджов:
В началото на 1899 г. секретарят на българското консулство в Одрин Тома Карайовов посещава Свиленград с разузнавателна цел. Той пише, че през града преминава малка рекичка, която при поройни дъждове нанася големи щети и предупреждава българското командване да го има предвид при една бъдеща война. Тези сведения Карайовов може би е почерпил от жители на Свиленград или от брошурата на д-р Петър Кожухаров „Олеле Боже“, който описва голямото наводнение на река Канаклийка през септември 1891 г., когато са пострадали двата квартала в града – Канакли и Баяндър. След няколко часа пороен дъжд реката завлякла много къщи, обори, храни, животни и хора.
Брошурата е направила голямо впечатление в свободна България / Свиленград е в пределите на Турция/ и много българи са изпратили помощи на пострадалите свиленградчани.
Друго голямо наводнение реката е причинила през 1927 г., когато сватбари едва са спасили булката.
Река Канаклийка води началото си от Сакар планина и се е вливала малко по-нагоре от стария мост на Марица / б.р. - при днешното казино „Принцес“/. Водосборният басейн обхваща около 160 000 декара. От тях 112 000 дка са обработваеми земи и пасища, а 48 000 дка – горски площи. Почвите са тинестопесъчливи, плитки и ронливи, затова и при най-слабите дъждове се отмиват, като понякога водите ги отнасят безвъзвратно. Горската растителност до построяване на града е от дъб.
След разрастването на Свиленград дъбът постепенно е изсичан за строителство и за добиване на дървени въглища, които се изнасяли за Одрин и Цариград. Постепенно растителността се е ограничила по площ и започнало засаждането на габер, космат дъб, цер и др., като по този начин се е целяло да се увеличи водозадържането.
Въпреки всичко, в началото на миналия век реката често излизала от коритото си и заливала част от града. Нерядко тя взимала и кървав данък, поради което носи турското име Канаклийка/ Кървавата/ река.
За да се предотвратят щетите от наводненията, през 1940-1941 г. източно от града е прокопан канал , който отвежда водите на Канаклийка в р. Марица южно от града. В края на 40-те години пък Горското стопанство засажда на площ от 1 730 декара 241 730 фиданки от бор, акация, тополи и върби. Укрепени са доловете и рововете. Изградени са 55 баража и контрабаража, 1750 каменни прагове в 170 дола и малки рекички.
Поради изградената обаче индустриална зона край реката след 60 - 70-те години на миналия век, водите на Канаклийка силно се замърсяват, прогонвайки естествените й обитатели.
Димитър Гюзелджов
