Публикацията на „Старият мост“ за скалната църква край с. Михалич предизвика голям интерес, най-вече заради името й „Свети Пантелеймон“. Много читатели се чудеха откъде е дошло това име, а някои направо отказваха да приемат, че храмът наистина се казва така.
Ето защо поместваме допълнителни данни за този изключителен паметник на културата.
Първите изследователи на паметниците в Сакар планина и околностите й са именитите братя Шкорпил , които се нареждат сред създателите на българската археологическа наука и музейно дело. В далечната 1888 г. те отпечатват изследване за географията на региона, представят ценна информация за мегалитните паметници в Сакар: долмени, кромлехи, жертвени камъни, стари пътища, селища и градища.
Научни публикации за Михалич правят през 1933 г Иван Велков, директор на Народния археологически музей в София, а през 1948 г Васил Миков, известен и с това, че подпомагал проф. Богдан Филов при проучванията на тракийската гробница в Мезек . За скалната църква до с. Михалич, която е сред най-добрите образци на християнската скална архитектура на територията на България, пише археологът Димчо Аладжов, отдал 33 години на проучване и популяризиране на древната история на хасковския край. До църквата се слиза по 14 стъпала, оградени от двете страни от почти отвесно изсечена скала. У строителите на църквата е имало стремеж вътрешното й пространство напълно да наподобява градена, отбелязва той в книгата си „Селища, паметници, находки“, издадена през 1997 г. В ъгъла между източната и лявата конха/ полукръгли и овални ниши/, е издълбан кръст, висок 30 см. Други знаци или стенописи няма. Отвън около църквата са намерени малко фрагменти от средновековна керамика. В Мала Азия /във вилаета Ван/ са известни подобни църкви с план, близък до църквата при Михалич, отбелязва Аладжов. През вековете в народната памет се е съхранило името на храма. Хората нарекли местността „Ай Пандо” - Свети Пандо на гръцки, съкратена версия на Св. Пантелеймон, обясняват учените. Пантелеймон е великомъченик от Никомедия (днес Измит), пострадал за Христовата вяра по време на управлението на римския император Максимиан Херкулий. Свети Пантелеймон е един от Четиринадесетте свети помощници. Името му в превод от гръцки означава „всемилостив“. Според житието му Св. Пантелеймон живял в края на III и началото на IV век. Роден като езичник, носил името Пантолеон (от гръцки: „лъв във всичко“). Учил медицина при известния по онова време лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приел християнството и новото си име Пантелеймон. Отказал да се поклони на езическите богове, заради което бил подложен на страдани. По-късно бил провъзгласен за светец , почитан от Православната и Римокатолическата църква . Част от мощите на светията се пазят в манастир „Св. Пантелеймон“ на Света гора. СМ