Най-възрастният свиленградчанин стана на 103 години

Дядо Неделчо: Нямам болести, блазосват ми на акъла

 

Най-възрастният свиленградчанин – дядо Неделчо Бойков, стана на 103 години този месец. Въпреки внушителната си възраст той се чувства добре и досега не е имал сериозна болест. Обслужва се сам и освен това всеки ден ходи на разходка в парка, където се среща със свои приятели.

Нямам болести, със сърцето съм добре и с тая далавера, казва с усмивка столетникът, като посочва главата си. Блазосват ми на акъла, а и аз съм доволен, че на тази възраст все още мога да си пресметна стотинките и не съм си сбъркал къщата, обяснява с чувство за хумор най-възрастният свиленградчанин. Въпреки възрастта си той не взема специални лекарства, понякога само аналгин или аспирин. Налага му се да пийне и хапче за стомах, който го заболява, когато яде любимите си вафли и бонбони. Иначе дядо Неделчо има много добър апетит. Храни се винаги по едно и също време. Сутрин пие мляко, много обича чай, приготвя си го сам от различни билки. Обядва точно в 12,00 часа, вечеря рано – около 18,00 часа, и то лека храна. Ям си все едно съм на 60 години, хапвам каквато манджа ми сготвят – картофи, фасул, ориз, леща, казва доволен 103-годишният нашенец. За приготвянето на гозбите се грижи снаха му – съпругата на сина му Стамо, при които живее дядо Неделчо. Много обича кисело мляко, плодове, пилешко месо, кашкавал и лимонада. Сладкото избягва заради стомаха, въпреки че вафлите и бонбоните са му слабост. Сам ходи на магазина и си купува каквото му се хапва. Дядо Неделчо никога не е пушил. Ракия не пие отдавна. През зимата си сипва малко винце, разредено с лимонада. Сега всеки ден си пийвам стотина грама биричка на обяд, споделя столетникът.

През живота си най-възрастният свиленградчанин сериозна болест не е имал. Бил 87-годишен когато му направили операция на очите, тъй като имал перде. Заради доброто му състояние лекарите не повярвали, че е на такава възраст.

Дълголетието е наследствена черта в рода на дядо Неделчо. Баща му е бил 96-годишен, когато е починал. Брат му пък е починал на 93 години.

Много премеждия имам в живота си, ако започна да ти разказвам, вестникът няма да стигне да ги напишеш, споделя дядо Неделчо. Той е бежанец от Беломорска Тракия. Роден е в далечната 1912 г. в Мерхамли /Пеплос/. Бил 7-8 годишен когато със семейството си се заселва в с. Костур. От 1950 г. живее в Свиленград. През годините се е занимавал със земеделие, тютюнопроизводство, бил е в строителна бригада към ТКЗС-то. Бъркахме по 30-40 торби цимент на ръка, сега какво ще му е да се работи с тези модерни машини, каза възрастният нашенец. Той се е пенсионирал през 1972 г. Дядо Неделчо е участник във Втората световна война. Бил е артилерист, но в бой не е влизал. Със своя полк е бил в Унгария, но скоро са го демобилизирали. Изкараха ни маларични, макар че аз нямах такава болест, бяхме четири набора, които ни изволниха тогава и ни върнаха, разказа дядо Неделчо. Скоро след това научил, че неговият полк бил в движение, когато два самолета започнали да обстрелват артилеристите. Казаха ми, че ги направили на ошав, но аз това не го видях, обясни столетникът. Така той е имал късмет да оцелее и да доживее дълбоки старини.

Освен внуци и правнуци, дядо Неделчо има и 2 праправнучета.

Елена МИХАЛЕВА