91-годишният Марин Димов е най-възрастният пчелар в Свиленград

Аз съм икономист по образование, пчелар по призвание и изследовател по душа, самоопределя се самият той. Бай Марин, както го наричат по-младите пчелари, е бил чиновник, а 20 години от живота му са преминали в ТКЗС-то в Джебел. За възрастта си той е пълен с енергия, непреклонен дух и непрекъснато крои планове за бъдещето. Медът му е с безкомпромисно качество. За да произведе отлична стока, истинският пчелар трябва да се грижи много добре за своите кошери и пчели, в това е тайната, казва възрастният мъж.

Само след 10 минути прекарани в приказки с дядо Марин, се убедих в неговата доброта. Очаквайки малките жужащи насекоми да се приберат от събиране на прашец се учиш на търпение, подчерта той. Според него няма място за пришпорване, суетене и нерви- така типични за други професии, обвързани със срокове. Всичко ставало с плавни и целенасочени действия за постигане на синхрон с Божието творение. За да се занимаваш с пчели, първо трябва да дадеш, за да получиш, подчерта още той. Човек трябва да се учи от дисциплината, порядъка и чувството за дълг на пчелното семейство. Едни гледат малките пчелички, други се грижат за храната, трети носят водата, четвърти акушират майката, уточни бай Марин. Понякога се ядосва, когато вижда, че в обществото ни липсва точно този ред.

Бай Марин се занимава с пчеларство повече от 60 години. В рода му нямало друг с такъв занаят. Първо е започнал с два кошера, за да достигне до 32. Запалил се е по това „сладко“ хоби от негов познат от Плевен, на когото помагал при ваденето на меда. Разказва, че дълги години е живял в Джебел, и дори и там се е занимавал с пчеларство. В момента свиленградчанинът има 10 кошера в с. Пъстрогор, като съвсем сам полага грижи за тях. Допреди две години възрастният мъж с младежки дух всеки ден ходел с колелото до селото, за да наглежда жужащите семейства, но вече пътува до там с автобуса. Съпругата му Софка го моли да се откаже от това си занимание, защото пчелите искали много грижи, но бай Марин твърдо продължава. Все още съм млад и в разгара на силите си, шегува се той.

По време на разговора ни възрастният мъж обясни, че производството на пчелен мед е съпроводено със сериозна изследователска работа и не всеки има търпението и силите да отглежда пчелин. Технологията се усъвършенствала години наред и били нужни голям опит и много старание, за да се гледат крехките усърдни създания. В събирането на цветния прашец, преработката на меда и съхраняването му се изисквало много тънкости. Важното било човек да има желание сам да си произведе качествен пчелен мед, за чийто химичен състав няма никакви съмнения, като най-хубавият е букетът.

Питам го на какво се дължи дълголетието му. Старецът мъдро заключава, че тайната на дългия живот се корени в пълното спокойствие на душата, трябва винаги да сме в унисон с времето и нищо да не възприемаме твърде навътре. Вечер, когато си легнем, е нужно да не мислим за неприятностите, а да върнем лентата с положителните емоции, философски отбелязва той. Сънят трябва да бъде здрав, подчерта бай Марин, като легна „дърпам шалтера“ и нищо не ме интересува. Според думите му освен пълното спокойствие, тайната на дълголетието е и в меда. Всяка сутрин на гладно изяждам по една супена лъжица мед, уточни още възрастният мъж.

Въпреки, че е на 91 години, той е и напълно здрав физически. Не взема никакви лекарства, дори и аспирин, споделя съпругата му Софка. Господ го е дарил с желязно здраве. Кръвното му е като на 20-годишен- 120 на 80, подчертава още тя.

Напускам дома на бай Марин и на изхода ме среща негов съсед. Започва да ми разказва как бил прочел някъде, че ако пчелите навсякъде измрат, идва краят на света. Затова работата на пчеларите била жизнено важна за цялото човечество. Дори ми пожелава в бъдеще и аз да стана пчеларка. Кимам, усмихвайки се дружелюбно.

Диляна ЦВЕТКОВА