Медицинска сестра съгради възрожденска чаршия в двора си

Произведението на приложното изкуство е разположено по оградата на къщата към съседния двор. Таня е започнала градежа през пролетта. Отдавна исках да си направя селски дувар, а идеята за чаршията ми хрумна, докато гледах един клип по телевизията, където видях нещо подобно, но в по-голям размер, сподели пред „Старият мост“ талантливата жена. Направила е всичко сама. Съпругът й Георги помогнал при наливането на основите, след това я снабдявал с необходимите материали. Доста трудоемко се оказало изработването на прозорците по къщичките. Те са направени от огледало и са отнели около месец. Вечер в тях много приятно се отразяват светлините от къщата ни, каза Таня. Най-много обаче са я затруднили керемидите. За тях използвала бял цимент, който слагала в разрязани наполовина кофички от кисело мляко, за да станат керемидите заоблени от единия край. После ги боядисала в червено. Покривът е много важен за къщата, ако бях сложила прави керемиди, нямаше да стане така сполучливо, сподели приложничката. За да бъде хубаво това, което правиш, трябва да вложиш много от себе си, добави тя. На кметството в чаршията се вее българският трибагреник. Църквата пък е с камбанария, скоро там ще има и камбана. Правих чаршията четири месеца, така че имах възможност да обмисля проекта добре, каза Таня. Всъщност, когато го започнах, не знаех какво точно ще се получи накрая, добави тя. Сега обаче, всеки, който посети дома й, се възхищава на архитектурния мини комплекс.

Усетът към красивото Таня е наследила от родителите си. Майка й тъчала много хубаво, а баща й бил дърводелец. Двамата й дядовци също били много способни. Тя е родена и израсла в Любимец, но има копривщенски корен, прапрадядо й е от там. Като малка рисувала хубаво, била в осми клас, когато се научила да шие. После искала да учи „Изобразително изкуство“, но не я приели. Завършила медицинския институт в Хасково. Сега работи при общопрактикуващия лекар д-р Христов. В свободното си време обаче тъче пана. Занимава се с този вид изкуство от 27 години и вече е изработила около 30, като част от тях са продадени. В началото е използвала вълна. Първото направила от пълнежа на възглавница, която си купила – вълна в различни цветове. Впоследствие започнала да работи с природни материали – царевица, върбови клони, метла, житни класове и др. Важното е да виждаш красивото и в тревичката, и в бодилчето, сподели Таня. Паната ми са моите лексотани, работата ми е отговорна и ме е научила на много точност, а в творбите си имам пълна свобода, добави тя. Медицинската сестра е нарисувала и поредица от картини „Българки“, които представят красотата на нашенката в народни носии. Никога не трябва да забравяме корените си и това, че сме българи, смята талантливата жена. Преди две години е направила изложба в читалището в Любимец. Представила е основно свои пана и картини. Уютният дом на семейство Георгиеви е пълен с различни произведения на Таня. Когато кандидатствала „Изобразително изкуство“ нарисувала икона на Св. Богородица с най-обикновени бои, по-късно направила икона и на Св. Георги. Рисува и върху дърво. На дървена фурнаджийска лопата, например, е изографисала портрет на момиче в народна носия с пита хляб на ръце. Най-хубавото е да се трудиш и да създаваш нещо, сподели Таня Георгиева.

Елена МИХАЛЕВА