Свиленградчанка сценарист в най-новото предаване на БНТ

– За учас­тие бях по­ка­не­на още в края на ми­на­ла­та го­ди­на. Явих се със свои ма­те­ри­али. От те­ле­ви­зи­ята под­б­ра­ха хо­ра­та, ко­ито са им не­об­хо­ди­ми, и след ня­кол­ко ме­се­ца ни по­ви­ка­ха.
– Как­ва точ­но е тво­ята ра­бо­та?
– Ос­нов­но аз от­го­ва­рям за кул­тур­ни­те и ли­те­ра­тур­ни­те руб­ри­ки в пре­да­ва­не­то, но и не са­мо за то­ва. Ка­то ця­ло ра­бо­та­та е из­к­лю­чи­тел­но ин­те­рес­на и ди­на­мич­на.
– Раз­ка­жи по­ве­че за пре­да­ва­не­то.
– „В не­де­ля с …“ ще се из­лъч­ва на жи­во вся­ка не­де­ля от най-но­во­то сту­дио на БНТ в за­ла 2 на НДК. За­поч­ва в 11.00 и про­дъл­жа­ва до 17.00 ча­са. То е със съв­сем нов фор­мат, не­що, ко­ето не е пра­ве­но до­се­га в Бъл­га­рия с те­зи раз­ме­ри. Мо­же да се на­ре­че се­мей­но токшо­у, но то­ва ня­ма да бъ­де пъл­но­то му оп­ре­де­ле­ни­е. БНТ сме­ня ви­зи­ята и прог­рам­на­та си схе­ма от сеп­тем­в­ри и „В не­де­ля с …“ е един от но­ви­те и най-ма­щаб­ни про­ек­ти.
– Ос­вен то­ва ти ра­бо­тиш и в сай­та Ху­Ли­те.
– Да, сайтът за но­ва бъл­гар­с­ка ХУ­до­жес­т­ве­на ЛИ­ТЕ­ра­ту­ра Ху­Ли­те (www.hulite.net) е един от мно­го­то про­ек­ти, свър­за­ни с ли­те­ра­ту­ра­та и из­кус­т­во­то, по ко­ито ра­бо­тя. Всъщ­ност не мо­гат да бъ­дат на­ре­че­ни точ­но ра­бо­та, по-ско­ро са хо­би, с ко­ето се за­ми­на­вам през сво­бод­но­то си вре­ме аб­со­лют­но без­п­лат­но. Ма­кар че то­ва хо­би „изяж­да“ го­ля­ма част от не­го. Аз съм един от съз­да­те­ли­те и ад­ми­нис­т­ра­то­ри­те в Ху­Ли­те и мо­же да се ка­же, че ра­бо­тя по не­го още пре­ди да се по­яви в бъл­гар­с­ко­то уеб-прос­т­ран­с­т­во.
– Как­ва е цел­та на то­зи сайт?
– Сайтът бе съз­да­ден с цел да по­мог­не на но­ви и не­ут­вър­де­ни, как­то и на ут­вър­де­ни ве­че ав­то­ри на ху­до­жес­т­ве­на ли­те­ра­ту­ра да пуб­ли­ку­ват сво­ите про­из­ве­де­ния в Ин­тер­нет, да да­де въз­мож­ност за ко­му­ни­ка­ция меж­ду тях и съ­щев­ре­мен­но да за­поз­нае лю­би­те­ли­те на ху­до­жес­т­ве­но­то сло­во с тех­ни­те твор­би. Ин­тер­нет е един мно­го дос­тъ­пен, ле­сен, а и по-ев­тин на­чин да си на­ба­вим но­ва или по-ста­ра ли­те­ра­ту­ра за че­те­не. Там мно­го по­ве­че ав­то­ри имат въз­мож­ност да пуб­ли­ку­ват, а и вед­на­га да по­лу­чат об­рат­на­та връз­ка от чи­та­те­ли или дру­ги ав­то­ри. Ма­кар че в днеш­но вре­ме, за да из­да­деш кни­га, е дос­та­тъч­но да имаш па­ри, все пак кни­ги­те се из­да­ват в мно­го мал­ки ти­ра­жи, от по­ря­дъ­ка на 300-500 ек­зем­п­ля­ра. А във вир­ту­ал­но­то прос­т­ран­с­т­во тол­ко­ва че­те­ния ед­но про­из­ве­де­ние мо­же да по­лу­чи за бро­ени ча­со­ве.
– Чия бе­ше иде­ята за съз­да­ва­не­то му?
– Аз и мо­ите ко­ле­ги, с ко­ито съз­да­дох­ме то­зи сайт, пре­ди то­ва пуб­ли­ку­вах­ме в раз­лич­ни ин­тер­нет фо­ру­ми за по­ези­я, от къ­де­то се и поз­на­ва­ме. Всич­ки ние сме с раз­лич­ни про­фе­сии и на раз­лич­на въз­раст, но об­що­то меж­ду нас бе­ше и про­дъл­жа­ва да бъ­де го­ля­ма­та ни лю­бов – ли­те­ра­ту­ра­та. Ре­ших­ме да съз­да­дем сайт, къ­де­то все­ки ав­тор има своя от­дел­на стра­ни­ца с про­из­ве­де­ния и ко­мен­та­ри и има мно­го по-ле­сен дос­тъп. И та­ка, въ­оръ­же­ни един­с­т­ве­но с ен­ту­си­аз­ма си, аз, Найден Найде­нов и Ва­ся Кон­с­тан­ти­но­ва на­ме­рих­ме още един же­ла­ещ да ни ока­же без­въз­мез­д­на по­мощ – Иван Ян­ку­лов, кой­то на­пи­са соф­ту­ера на сайта. Обър­нах­ме се за по­мощ и към то­га­ваш­ния пред­се­да­тел на Сдру­же­ние „Сло­во­то“ Мар­тин Ми­тов и ста­нах­ме част от то­ва сдру­же­ни­е. Та­ка се ро­ди­ха Ху­Ли­те пре­ди ве­че бли­зо 5 го­ди­ни, през зи­ма­та на 2003 г. Ни­как не ни е лес­но, за­що­то всич­ко вър­шим са­мо със соб­с­т­ве­ни си­ли и сред­с­т­ва и с по­мощ­та на дру­ги ен­ту­си­ас­ти. От на­ча­ло­то на 2006 г. аз съм пред­се­да­тел на уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на то­ва сдру­же­ни­е.
– Как­ва по-кон­к­рет­но е дейнос­т­та ти в Ху­Ли­те?
– Ос­вен хо­ра­та, ко­ито ве­че спо­ме­нах, към еки­па ни се при­съ­еди­ни­ха и дру­ги. Ра­бо­та­та на еки­па, ос­вен в тех­ни­чес­ко­то под­дър­жа­не на сайта, се със­тои и в пуб­ли­ку­ва­не на из­п­ра­те­ни­те от ав­то­ри­те про­из­ве­де­ни­я. Ос­вен то­ва ор­га­ни­зи­ра­ме мно­го пред­с­та­вя­ния на кни­ги на на­ши ав­то­ри, на­ци­онал­ни ли­те­ра­тур­ни кон­кур­си, ня­кои от ко­ито ве­че ста­на­ха тра­ди­ци­он­ни, ли­те­ра­тур­ни пле­не­ри на раз­лич­ни мес­та в стра­на­та и др. Из­да­ва­ме и кни­ги. Ис­ка­ме да по­мог­нем на мла­ди­те та­лан­т­ли­ви ав­то­ри да на­ме­рят сво­ето мяс­то в съв­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка ли­те­ра­ту­ра, да из­ля­зат от ин­тер­нет, да бъ­дат за­бе­ля­за­ни.
– Как­ви са наб­лю­де­ни­ята ти, че­те ли бъл­га­ри­нът по­ези­я?
– По­ези­ята ви­на­ги е би­ла и ще си ос­та­не срав­ни­тел­но ели­тар­но из­кус­т­во. Да до­ве­дем по­ези­ята при обик­но­ве­ния чо­век бе­ше ло­зунг в ед­но дру­го, не чак тол­ко­ва от­дав­наш­но, вре­ме. Кол­ко­то и кли­ши­ра­но да зву­чи, обик­но­ве­ни­ят чо­век пър­во е заг­ри­жен за хля­ба си. Но в пос­лед­ни­те го­ди­ни се за­бе­ляз­ва ед­на дру­га тен­ден­ция на глад – глад за ду­хо­вен жи­вот. Бъл­га­ри­нът изоб­що не е глу­пав. Той ос­вен от фут­бол и по­ли­ти­ка, се ин­те­ре­су­ва и от из­кус­т­во. Ли­те­ра­ту­ра­та е ед­но от най-дос­тъп­ни­те из­кус­т­ва и бъл­га­ри­нът е че­тял, че­те и ще про­дъл­жа­ва да че­те. Вся­как­ва ли­те­ра­ту­ра. В то­ва чис­ло и по­ези­я. Не се е про­ме­нил бро­ят на че­тя­щи­те хо­ра, а са­мо на хо­ра­та, ко­ито имат въз­мож­ност сис­тем­но да си ку­пу­ват кни­ги. Ето още ед­на от це­ли­те на ли­те­ра­ту­ра­та в Ин­тер­нет – да нап­ра­ви по-ле­сен дос­тъ­па до не­я, да я по­пу­ля­ри­зи­ра.
– А пи­ше ли?
– О, да, пи­ше, и то мно­го. Поч­ти все­ки в оп­ре­де­лен етап от жи­во­та си е пи­сал сти­хо­ве. Мал­ко про­дъл­жа­ват, още по-мал­ко при­те­жа­ват та­лан­та за то­ва. При на­ли­чи­ето на ду­хо­вен глад по­ези­ята е ед­на от „кла­пи­те“, през ко­ято чо­век из­пус­ка на­съб­ра­ния в не­го не­га­ти­зи­въм, ед­на от вра­ти­те, през ко­ято вли­за в хра­ма на сво­ите чув­с­т­ва, ед­на от сце­ни­те, къ­де­то по­каз­ва сво­ето виж­да­не за жи­во­та. По­ези­ята се прев­ръ­ща и в на­чин на об­щу­ва­не и спо­де­ля­не – все не­ща, ко­ито лип­с­ват на за­бър­за­ния и ули­сан в ежед­нев­ни­те гри­жи съв­ре­ме­нен чо­век. То­ва мно­го яс­но мо­же да се ви­ди в ли­те­ра­тур­ни сайто­ве ка­то на­ши­я.
– Спо­ред теб вер­ни ли са прог­но­зи­те за смър­т­та на че­те­не­то и пи­са­не­то?
– Слу­хо­ве­те за смър­т­та на че­те­не­то и пи­са­не­то са сил­но пре­уве­ли­че­ни. Ка­то при­мер ще посоча, че са­мо в на­шия сайт Ху­Ли­те има над 8500 ре­гис­т­ри­ра­ни пот­ре­би­те­ли. Око­ло 70 % от тях, а мо­же би и по­ве­че, са пи­ше­щи. Че­тя­щи са всич­ки. От най-мал­кия до най-го­ле­ми­я. А има­ме све­де­ния за пот­ре­би­те­ли от 12 до над 70 го­ди­ни! Дру­га ста­тис­ти­ка – в На­ци­онал­на­та биб­ли­оте­ка има ин­фор­ма­ци­я, че го­диш­но се из­да­ват над 8000 книж­ни из­да­ни­я. Не са­мо ху­до­жес­т­ве­на ли­те­ра­ту­ра. Раз­би­ра се, не всич­ко из­да­де­но е ка­чес­т­ве­но и не ви­на­ги мак­си­ма­та, че ко­ли­чес­т­ве­ни­те нат­руп­ва­ния во­дят до ка­чес­т­ве­ни из­ме­не­ния, е вяр­на. И все пак, сред всич­ки те­зи из­да­ния еже­ме­сеч­но и еже­год­но се от­к­ро­яват но­ви и ка­чес­т­ве­ни ав­то­ри и твор­би.
– Мо­же ли ин­тер­нет пуб­ли­ку­ва­не­то да из­мес­ти кни­га­та?
– Кни­га­та ни­ко­га ня­ма да бъ­де из­мес­те­на от ин­тер­нет. Ин­тер­нет е са­мо сред­с­т­во, но­си­тел на ин­фор­ма­ци­я, как­то и хар­ти­ята. Въп­ре­ки че ос­нов­на­та ни дейност е свър­за­на с ин­тер­нет, ви­на­ги сме под­к­ре­пя­ли и кни­го­из­да­ва­не­то. Как­то ки­но­то не из­мес­ти те­атъ­ра, как­то те­ле­ви­зи­ята не из­мес­ти ки­но­то, та­ка и кни­га­та ще си ос­та­не та­ка­ва, как­ва­то е. Един­с­т­ве­на­та раз­ли­ка­ е, че ве­че ня­ма да се гле­да с пре­неб­ре­же­ние на ин­тер­нет пуб­ли­ку­ва­не­то, за­що­то то ве­че ста­ва вли­я­ещ фак­тор в ли­те­ра­ту­ра­та ка­то ця­ло.
– Ти са­ма­та пи­шеш ли сти­хо­ве?
– От­там съм тръг­на­ла. Пи­ша сти­хо­ве от мал­ка. За пръв път се прес­т­ра­ших да пуб­ли­ку­вам в ин­тер­нет фо­ру­ми за по­ези­я, пос­ле и на хар­ти­я. Пър­ва­та ми пуб­ли­ка­ция е през 2002 г. в ан­то­ло­гия с мла­ди вир­ту­ал­ни ав­то­ри. Пър­ва­та ми са­мос­то­ятел­на сти­хос­бир­ка „От­въд хо­ри­зон­та на ду­ми­те“ из­ле­зе през 2004 г. От из­вес­т­но вре­ме под­гот­вям и вто­ра, но за мо­мен­та вре­ме­то за из­да­ва­не­то й е не­оп­ре­де­ле­но. Имам пуб­ли­ка­ции в на­ци­онал­ни и ре­ги­онал­ни вес­т­ни­ци и спи­са­ния  – из­да­ни­ето на СБП „Сло­во­то днес“, сп. „Пла­мък“, сп. „По­не­дел­ник“, в ан­то­ло­гии от по­етич­ни кон­кур­си и др.
– Удов­лет­во­ре­на ли си от Ху­Ли­те и за­що?
– Удов­лет­во­ре­ни­ето ид­ва най-ве­че от то­ва, че от­к­ри­ва­ме та­лан­т­ли­ви ав­то­ри, ко­ито чрез нас по­лу­ча­ват шанс да про­дъл­жат нап­ред, да се изя­вят, да ста­нат из­вес­т­ни в ли­те­ра­тур­ни­те сре­ди. Най-го­ля­мо­то приз­на­ние по­лу­чих­ме та­зи го­ди­на през ме­сец юли, ко­га­то Ми­нис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та ни връ­чи На­ци­онал­на­та наг­ра­да „Хрис­то Г. Да­нов“ за 2008 го­ди­на в раз­дел „Елек­т­рон­но из­да­ва­не и но­ви тех­но­ло­ги­и“, ед­на мно­го прис­тиж­на наг­ра­да. То­ва бе­ше офи­ци­ал­но­то приз­на­ние за нас, ко­ето ид­ва да ни ка­же, че тру­дът ни не е бил и не е нап­ра­зен.