Олимпийската вицешампионка Станка Златева: Загубих, защото се притеснявах да не загубя

 – Стан­ке, по ка­къв по­вод си в Щит?
 – По­че­тен гост съм на па­на­ира и на­род­ни­те бор­би. По­ка­ни ме Ди­мо Ди­мов, кой­то е един от ор­га­ни­за­то­ри­те.
 – За пръв път ли ид­ваш тук?
 – Не, и друг път съм би­ла в Щит. Пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни бях учас­т­ник в бор­би­те тук. То­га­ва още не бях до­би­ла та­ка­ва из­вес­т­ност.
 – Се­га ис­кам да те по­пи­там не­що за олим­пи­ада­та. Гле­дах фи­нал­на­та ти схват­ка. Ли­че­ше, че си по-доб­ра от ки­тайка­та. Как ста­на та­ка, че те из­лъ­га в един мо­мент?
 – Как­во да ка­жа… Аз през ця­ло­то пър­вен­с­т­во не мо­жах да се нас­т­ро­я. Мо­же би нап­ре­же­ни­ето ми бе­ше в по­ве­че. И дру­ги­те сре­щи не знам как ги из­ка­рах. На фи­на­ла се ви­дя, че ки­тайка­та ме над­ви. Чув­с­т­вах и зна­ех, че мо­га да я по­бе­дя, но на­ис­ти­на нап­ре­же­ни­ето ми бе­ше в по­ве­че и бло­ки­рах.
 – Ти до­ри има­ше пре­иму­щес­т­во в точ­ки­те. Не­об­мис­ле­на ли бе­ше тво­ята ата­ка, ко­га­то ки­тайка­та те кон­т­ри­ра?
 – Не че бе­ше не­об­мис­ле­на. То­ва е бор­ба. Кол­ко­то и да зна­еш как­во мо­гат да ти нап­ра­вят, ако про­тив­ни­кът ти е до­бър, нор­мал­но е да те над­ви­е.
 – Ки­тайци­те нап­ра­ви­ха го­лям бум на та­зи олим­пи­ада в мно­го ви­до­ве спорт, вклю­чи­тел­но и в бор­ба­та. Как си го обяс­ня­ваш?
 – Те бя­ха до­ма­ки­ни и са вло­жи­ли мно­го сред­с­т­ва в раз­ви­ти­ето на спор­тис­ти­те си. За да стиг­нат до та­ко­ва ни­во и да бъ­дат та­ка­ва се­ри­оз­на кон­ку­рен­ци­я, мис­ля, че са се под­гот­вя­ли мно­го вре­ме за та­зи олим­пи­ада.
 – Въз­мож­но ли е да са из­пол­з­ва­ли сти­му­лан­ти?
 – Се­га ни­що не мо­га да ка­жа. Мно­го се ко­мен­ти­ра то­зи въп­рос. Важ­но­то е, че не ги хва­на­ха с до­пинг и ста­на­ха пър­ви. За мен е без зна­че­ние да­ли взи­мат или не, факт е, че ки­тайка­та ме над­ви.
 – Сре­бър­ни­ят ме­дал е го­ля­мо за­во­ева­ние на ед­на олим­пи­ада. Ти оба­че го прие ед­ва ли не ка­то по­ра­же­ни­е.
 – За мен на­ис­ти­на е по­ра­же­ни­е, за­що­то ако очак­ва­ни­ята към мен не бя­ха тол­ко­ва мно­го, ре­зул­та­тът ще­ше да е друг. Прос­то всич­ки пред­ва­ри­тел­но каз­ва­ха, че аз ще съм пър­ва. Пос­то­ян­но ми пов­та­ря­ха, че съм най-доб­ра­та и лич­но пре­зи­ден­тът ще дой­де да ме гле­да на фи­на­ла. „Ние зна­ем за те­бе“, „Ние очак­ва­ме от те­бе“ – всич­ко то­ва мно­го ме на­то­ва­ри пси­хи­чес­ки. Аз за­гу­бих, за­що­то се при­тес­ня­вах да не за­гу­бя.
 – А ина­че при под­го­тов­ка­та има­ше ли проб­ле­ми?
 – Не. Под­го­тов­ка­та ми­на нор­мал­но. Не съм има­ла трав­ми. Все­ки спор­тист мо­же да го бо­ли не­що, но аз за то­ва със­те­за­ние бях доб­ре.
 – Ти си све­тов­на шам­пи­он­ка, на олим­пи­ада­та по-труд­но ли ти бе­ше?
 – Ко­га­то ста­нах све­тов­на шам­пи­он­ка, ни­кой не ме бе­ше сла­гал в смет­ки­те. То­га­ва не се очак­ва­ше тол­ко­ва мно­го от ме­не и не ми да­ва­ха та­къв зор. Аз оти­дох на све­тов­но­то спо­кой­на и по­бе­дих за­ра­ди се­бе си. То­га­ва ни­кой не ми каз­ва­ше „Ти си най-доб­ра­та, ще взе­меш зла­то­то“. Не съм се при­тес­ня­ва­ла, че то­зи или он­зи ще ме гле­да, или че се очак­ва не­що от мен.
 – Ако фи­нал­на­та схват­ка с ки­тайка­та се­га се пов­то­ри, как­во ще се слу­чи?
 – Се­га ве­че след ка­то свър­ши всич­ко и ка­то ми­на при­тес­не­ни­ето и нап­ре­же­ни­ето, мо­же би ще по­бе­дя. Ако бях ста­на­ла пър­ва, щях да съм взе­ла всич­ко, как­во­то е тряб­ва­ло, щях да съм спо­кой­на и да тре­ни­рам по друг на­чин. А се­га нап­ре­же­ни­ето ос­та­ва, за­що­то не се знае на дру­га­та олим­пи­ада как­во ще нап­ра­вя и до къ­де ще стиг­на. За­то­ва ще ми е по-труд­но през след­ва­щи­те че­ти­ри го­ди­ни.
 – Ще ви­дим ли Стан­ка Зла­те­ва в Лон­дон след че­ти­ри го­ди­ни?
 – Ами да, да сме жи­ви и здра­ви, да ня­мам кон­ту­зи­и. За че­ти­ри го­ди­ни всич­ко мо­же да се слу­чи. Засе­га не смя­там да се от­каз­вам от бор­ба­та, про­дъл­жа­вам да тре­ни­рам.
 – Ти си сдър­жа­на. Ни­ко­га ка­те­го­рич­но не за­явя­ваш, че ще спе­че­лиш.
 – Аз го ка­зах и пре­ди олим­пи­ада­та. Там ня­ма си­гур­ни ме­да­лис­ти. Все­ки оти­ва за ме­дал, все­ки се е гот­вил и ис­ка да взе­ме от­ли­чи­е. Мо­же да за­гу­биш и от най-сла­би­я. Ни­кой не е зас­т­ра­хо­ван. Аз ни­ко­га не тръг­вам с ми­съл­та, че със си­гур­ност ще съм пър­ва. Ви­на­ги си имам ед­но на ум, че мо­га да за­гу­бя. Спо­ред мен то­ва мно­го ме сти­му­ли­ра в ра­бо­та­та ми.
 – Ня­кол­ко ду­ми са са­ма­та олим­пи­ада, за ат­мос­фе­ра­та там.
 – Мо­га да ка­жа, че ор­га­ни­за­ци­ята бе­ше стра­хот­на. Всич­ко бе­ше раз­че­те­но до се­кун­да и нап­ра­ве­но как­то тряб­ва. Тол­ко­ва мно­го хо­ра ра­бо­те­ха, не­що не­ве­ро­ят­но е.
 – Как­во ти нап­ра­ви най-сил­но впе­чат­ле­ни­е?
 – Там има­ше мно­гоб­ро­ен пер­со­нал, кой­то де­но­нощ­но се гри­же­ше за всич­ко и сле­де­ше ни­що да не лип­с­ва на спор­тис­ти­те. Всич­ко бе­ше нап­ра­ве­но пер­фек­т­но, за­ли­те, олим­пийс­ко­то се­ло. Ня­мам ду­ми, не мо­га да го опи­ша.
 – Как се на­со­чи към то­зи спорт, как го из­б­ра?
 – Слу­чай­но ста­на, аз не зна­ех, че има жен­с­ка бор­ба. Треньо­рът ми в Ям­бол ми ка­за, по­ка­ни ме да оти­да да ви­дя. Та­ка за­поч­нах. За три ме­се­ца ста­нах ре­пуб­ли­кан­с­ка шам­пи­он­ка и от там тръг­нах.
 – Как ми­на спор­т­ни­ят ти път до­се­га?
 – За­вър­ших спор­т­но­то учи­ли­ще в Ям­бол. Три ме­се­ца в на­ча­ло­то се обу­ча­вах в мо­де­рен пе­то­бой, но пос­ле се прех­вър­лих в бор­ба. Ста­нах вто­ра при ка­дет­ки на све­тов­но и на ев­ро­пейс­ко пър­вен­с­т­во. Пос­ле се пре­мес­тих в шко­ла­та на Ге­ор­ги Или­ев в Кюс­тен­дил, къ­де­то из­ка­рах 3-4 го­ди­ни. След смър­т­та му ня­ма­ше сред­с­т­ва и тряб­ва­ше да се пре­мес­тя. В мо­мен­та съм в „Лев­с­ки“. Двук­рат­на све­тов­на и три пъ­ти ев­ро­пейс­ка шам­пи­он­ка съм.
 – Из­вън спор­т­на­та за­ла при­ла­гаш ли хват­ки?
 – По прин­цип не оби­чам.
 – Ня­кой до­сад­ник не си ли ту­ши­ра­ла до­се­га?
 – Не. За мен е гроз­но да оти­да на ули­ца­та и да се опи­там да се срав­ня­вам с ня­кой мъж.
 – Не, имах пред­вид, ако в жи­тейс­ка си­ту­ация ти се на­ло­жи да се за­щи­та­ваш.
 – То­ва не ми се е случ­ва­ло. Аз съм го­лям чо­век и мо­га да раз­съж­да­вам, спо­ред мен ще е тъ­по да нап­ра­вя шоу на хо­ра­та, за да има как­во да го­во­рят след то­ва.

Ин­тер­вю­то взе:
Ни­ко­лай КО­ЛЕВ