В Свиленград направих първите си футболни стъпки
„Локо“-Пловдив и „Берое“ най-много допринесоха за моя успех
Месец преди да навърши 41 години Мартин Камбуров увенча футболната си кариера с историческо постижение. Роденият в Свиленград нападател подобри рекорда на Петър Жеков за най-много отбелязани попадения в българския елит. Камбуров донесе победата на „Берое“ срещу „Царско село“, вкарвайки гол №254 в efbet Лига и вече е едноличен притежател на рекорда за най-много голове в българското първенство.
Един от най-известните български футболисти - Димитър Бербатов, не пропусна да отбележи това в официалния си профил в социалната мрежа Инстаграм. „Респект, Мартин Камбуров. 254, №1", написа бившият национал. Камбуров е петкратен голмайстор на „А“ група. В България е играл за отборите на „Локомотив“ (Пловдив), „Ботев“ (Пловдив), „Свиленград“, ЦСКА, „Локомотив“ (София) и „Спартак“ (Плевен). Състезавал се е и за „Ал Ахли“ (Дубай), „Астерас“ (Триполис, Гърция) и „Далиен Шиде“ (Китай). Има 16 мача и 1 гол за националния тим на България. Ето какво сподели той пред „Старият мост“, след като счупи рекорда на Петър Жеков от 253 гола, поставен през сезона 1974/1975 г.
- Мартине, поздравления, как се чувстваш в момента?
- Благодаря. Чувствам се щастлив, че подобрих рекорда на голям голмайстор като Петър Жеков.
- Минавало ли ти е през ума, че е възможно да отбележиш толкова голове и да подобриш този рекорд?
- Когато започнах да играя футбол, никога не съм вярвал, че това може да се случи. Но през последните години на моята кариера бях постоянен, което ме доведе до този успех. Преди това изобщо не съм мислил, че мога да вкарам толкова голове.
- Футболният ти път започна от Свиленград. Какво си спомняш от онези години и има ли хора, на които си признателен?
- Първите ми стъпки бяха в махалата, където децата се събирахме да играем. След това се включих в детския отбор при бате Кольо Белия хляб. Тогава започнах организирано да играя футбол. Спомням си, че тренировките бяха на стадиона в Гебран и ме беше малко страх да преминавам по моста. Разбира се, че съм благодарен на Свиленград. Никога не забравям откъде съм тръгнал. Надявам се, че съм доставил радост на свиленградчани с този рекорд.
- Освен в детския отбор, имаш и участие в мъжкия тим на Свиленград?
- Да, като се уволних от казармата, играх в отбора на Свиленград, който беше във „В“ група. Записал съм тук и половин полусезон, когато бяхме на първо място и стигнахме доста напред за купата на България, като отстранихме два отбора от „А“ група и бяхме елиминирани от шампиона „Литекс“. Така че имам много хубави спомени и от мъжкия футболен отбор на Свиленград.
- Кога се включи в професионалния футбол?
- Дебютът ми в „А“ група е, когато бях на 18 години. Тогава изиграх десетина мача в „Ботев“ – Пловдив.
- Кариерата ти премина през няколко клуба. Кой отбор ти е най-близък до сърцето и кой най-много е допринесъл за твоето развитие?
- Със сигурност „Локомотив“- Пловдив. „Локо“ е отборът, с който сме станали шампиони и с който имам най-много отбелязани голове – 145. Тук ще посоча и „Берое“, защото с този отбор постигнах сегашния успех, вкарвайки 56 гола.
- Малцина футболисти имат твоето спортно дълголетие. Как успя да се съхраниш?
- Строго индивидуално е, няма тайна рецепта. Имал съм късмет да се опазя от тежки контузии, да имам добра физика, да не качвам килограми. Може би това е причината да играя до такава възраст.
- Кои са футболистите, от които се възхищаваш и си искал да им подражаваш?
- Много са. Аз гледам повече български мачове, обичам нашето първенство. На първо място бих посочил Христо Стоичков, който като дете ми е бил идол. Той е най-успелият български футболист за всички времена. Освен него, Наско Сираков, Михтарски, Пламен Гетов, които съм имал щастието като малък да гледам и съм мечтаел да стана като тях.
- А от световните звезди?
- Възхищавам се от това, което прави и постига Роналдо.
- Мислил ли си кога да сложиш край на спортната си кариера?
- До декември имам договор с „Берое“, искам да си го изпълня и да видя как ще се чувствам. След това ще преценявам дали да продължавам, или да спра.
- Как виждаш бъдещето си, след като престанеш да играеш футбол?
- Първо ще си почина и след това ще реша. Не обичам предварително да правя планове.
- Ти си доказан голмайстор и силен нападател, но имаш малко участия в националния отбор. Как си обясняваш това?
- Много пъти съм коментирал, ще го кажа пак: първо националният отбор беше поколението на Бербатов, който беше топ футболист в топ отбор, а аз не играех като типичен централен нападател в началото на своята кариера. Второ, много малко шанс ми се даваше в националния отбор, дори когато бях викан. Много селекционери ме пренебрегваха, не знам защо, може би този въпрос трябва да бъде към тях.
- Чувстваш ли се огорчен?
- Ами, всеки, който е ставал голмайстор пет пъти на футболни първенства, има 250 гола само в „А“ група, играл е 5 години в чужбина, ще се чувства малко огорчен. Но няма нищо, така са преценили. Накрая обаче се видя какво постигнах...
- Футболният клуб „Свиленград“ този месец ще чества 100-годишнина. Ще се включиш ли в тържеството по този повод?
- Със сигурност, ако бъда поканен. Досега никой не ми се е обадил. Разбрах, че празникът е на 25-и септември. Аз имам мач на 24-и, така че ще мога да дойда, но трябва да имам официална покана.
Интервюто взе: Николай Колев
